Като се изправи и погледна навън през кухненския прозорец, Аби попита:
— Щорите вдигнати ли бяха или спуснати?
За Дарт този тон на гласа беше познат: Аби не вярваше на момичето. „Слава богу“, помисли той.
— Щората беше спусната. Джери винаги държеше щорите пуснати. Казваше, че зайчетата не обичат слънце. — Тя се обърна с лице към Дарт и обясни: — Но онази нощ беше горещо и имаше вятър и щората се издуваше напред-назад и по едно време мръдна и видях, че белият дръпна стола и видях краката на Джери… нали разбирате. — Тя погледна към Аби и размаха ръце пред себе си. — Все едно, че бягаше, нали разбирате? Бяга много бързо.
Дарт се почувства като парализиран. Люилън Пейдж беше станала свидетелка на убийство.
Момичето продължи, този път само на Аби:
— Фриц избяга. Това е моето куче. Мама ще ми позволи да имам зайчета, след като вече Фриц го няма. Каза никакви зайчета, докато имаме Фриц, но Фриц сега го няма, замина завинаги. — Тя кимна ентусиазирано.
Петнадесет минути по-късно Дарт и Абигейл бяха отново в служебния таурус и се радваха на действието на климатика. Аби каза убедено:
— Убила е кучето или го е пуснала да избяга, или го е подарила на някого.
— Мислиш ли?
— Тя иска тези зайчета.
Сега той разполагаше със свидетел, против когото беше в много отношения и все пак се радваше, че го има. Някой беше убил Лорънс — „Същият, който е убил Ледения човек?“, чудеше се той — и все едно кой би могъл да се окаже този човек, даже ако това е Уолтър Зелър, той трябваше да бъде спрян и да бъде спрян незабавно. Не можеше да не мисли, че е можел да спре тези убийства, ако беше проговорил, когато е трябвало. Изведнъж почувства тръпки студ.
— Защо Ковалски ще я изпусне от доклада си? — го попита тя внезапно.
Ковалски беше голям бял мъж, Дарт разбираше какво имаше предвид Аби. Той изрази несъгласие.
— Възможно е тя да лъже за цвета на човека. Може да лъже за всяка една подробност.
Аби гледаше внимателно по пътя пред себе си и намали скоростта, когато се появи червена светлина.
— Не мисля, че е лъгала — промърмори тя.
— Не — каза той, въпреки че искаше цялата история да бъде погребана. Мислеше, че сега разбира Ковалски повече от всякога.
Грешките влекат след себе си други грешки, напомни си Дарт. Не си обърнал внимание на нещо преди три години и това нещо те настига и ти вади душата. Изпълних дълга си, напомни си той, като се чудеше дали един съдебен състав ще погледне на нещата по този начин, като се чудеше дали кариерата му не е стигнала края си. Чувстваше се бита карта. Глупак. Помисли си за възможен трансфер — някъде на юг, далече от зимите. Хората можеха да обяснят това със скъсването му с Гини. Много подходящо време да направи опит.
Но по-умната част от него знаеше, че истината не може да бъде надбягана. По-добре остани и се сражавай.
Аби попита:
— Какво точно става с нас, Джо?
Дарт почувства, че лицето и гръбначният му стълб се нажежават. Как можеше тя да се откъсне толкова бързо от Люилън Пейдж? Това ли правеше от човека отделът за сексуални престъпления? Лишаваше го от чувствителност по начина, по който отделът за убийства го превръща в комедиант?
Тя настояваше за отговор, не искаше да се повтаря.
— Нека забравим за сладоледа — каза той.
— Не говоря за сладолед…
Аби откри разкопчано копче на блузата си и го закопча. Тя промени посоката на колата, за да се размине с приближаващ насреща бавнодвижещ се камион, после зави и пресече. Паркира зад сградата на Дженингс роуд и миг преди да излязат от колата, обяви:
— Знам каквото знам. Знам как те приемам. Какво чувство изпитвам към теб. Това ме плаши малко.
— Ти си добра компания, Аби.
— Окей — каза тя, приемайки репликата му.
Но Дарт не прие собственото си обяснение. Той искаше да каже нещо. Тя беше нещо повече от добра компания. Той не беше безразличен — няколкото години, които ги разделяха, ни най-малко не го смущаваха. Тя беше боец, настъпваше без страх. Беше дала глас на мислите си и когато погледите им се срещнаха, той почувства това дълбоко в себе си.
Докато изглеждаше, че всичко това й е познато, че се беше примирила с очевидното, той не можеше. Не на глас. И затова не каза нищо: нов умишлен пропуск от негова страна. Щеше ли да плати и за него?