— Действително трябва да ми се довериш — поде тя загледана в него. — Думата „отстраняване“ означава ли нещо за теб? Или какво ще кажеш за думите „отстраняване без заплащане“? Какво ще кажеш за разследване на вътрешния отдел, при което мишената си ти? — Тя избута встрани сладоледа. — Ако смяташ да ме използваш като пробна сонда, Джо, тогава приеми този съвет: забрави тази работа. Те ще те отстранят за известно време, може би ще те изхвърлят. Ще те посочат като пример — така стават тези неща. — Тя наклони главата си към него. — Какво означава този твой поглед?
— Наркоотделът е празен до един часа сутринта. Всички са навън по улиците или ядат понички, или убиват времето из порно заведения. До три се прибират. Отделът за престъпления срещу личността действа, но той е в долния край на коридора. От четвъртък до събота почистващият персонал започва работа в полунощ. През останалата част от седмицата те работят от осем до единадесет.
— Това, което разправят за теб и издирванията ти, е вярно, нали?
— Не мога да наблюдавам коридора и в същото време да търся папките.
— Няма начин. — Каза го, без да се поколебае даже за миг.
— И това не може да се направи?
— Не може — потвърди тя.
— Не без помощ — настоя той.
— Прието. А сега чуй какво ти казвам: няма начин!
— От твоя офис коридорът се вижда идеално. Ако вратата се остави отворена, можеш да виждаш и би могла да ме предупредиш. Понякога настъпва закъсняло оживление. Това, да предскажеш обема на влизанията и излизанията, никога не е сигурно нещо.
— Това би направило от мен съучастник.
— Имаме пейджъри. Могат да се нагласят така, че вместо да бибикат, да вибрират, знаеш, нали? Ако искаш да програмираш телефона си така, че да набереш номера на моя пейджър, ще ти трябват само секунди, за да ме предупредиш. След като веднъж минеш покрай ъгъла, необходими са точно девет секунди, за да се извърви разстоянието по коридора и да се стигне до отдела за наркотиците.
Тя поклати глава, изглеждаше много учудена, че той вече беше измерил всичко.
— Облечен съм като чистач. Нося шапка, очила и залепен мустак. Държа главата си наведена. Никой не се заглежда в такива екземпляри. Поне не в един часа сутринта. Избутвам количката си през вратата и ме няма. Освен това рискът е мой, не твой. Хванат ли ме, действал съм сам. Ти не си направила нищо повече от това, че си изкарала нощта в работа. Какво необикновено има в това? — Говореше съвсем тихо. Сърцето му биеше бързо и той се потеше. Ванилията се топеше пред него недокосната.
Тя протегна ръка, взе лъжичката и я върна обратно между устните си.
— Предполагам, че вече знаеш реда на почистването. С кои офиси се започва?
— Мога сам да се оправя — напомни той, — но реших най-напред да те питам. Измъчвам те, Аби, и съжалявам. Нека изоставим тази тема.
Тя отстрани лъжичката и присви устни. Гледаше го изпитателно, скептично и по такъв начин, че можеше да се помисли, че го измерва. Че го изпитва.
— Ти си прав за вътрешния отдел. Ако молбата мине през тях, това вероятно ще отнеме няколко седмици. Но проникване в папките на наркоотдела на основание на показанията на дванадесетгодишно момиче? Това не ти ли се струва малко странно?
— Не ме гледай така. — Той си играеше със сладоледа, но не беше гладен.
— Наистина ме ядосваш.
— Много добре.
Помежду им възникна напрежение, неприятно и разяждащо.
— Струва ми се, че съм загубила апетита си — декларира тя.
В три сутринта Дарт с фалшиви мустаци, сини джинси и тъмносиня шапка влезе в стаичката на чистачите в сутерена на отдела, където намери количка и морскосиня престилка, от тези, които носеха обслужващия персонал. За поддържане на чистотата на двуетажното здание се грижеха четирима работници. Дарт, който се беше запътил към горния етаж точно в един сутринта, пресметна, че разполага с малко повече от час за една работа, която според него би му отнела само няколко минути.
Вече беше намерил приложение за шперца, който няколко години преди това му беше дал Уолтър Зелър. Зелър твърдеше, че детективът не може без такова нещо, въпреки че е незаконно. Шперцът, наричан скоростен ключ, имаше донякъде форма на малък плосък пистолет. По магически начин той се справяше с повечето ключалки чрез натискане на един спусък и беше предпочитан инструмент за крадците на коли поради простотата си — вкарваш езичето в ключалката, натискаш и държиш спусъка, завъртваш и ключалката е отворена. Дарт скри шперца под купчина зелени памучни парцали в количката.