Под мустака го сърбеше. Лепилото беше изсъхнало и в процеса на съхнене беше пострадала горната му устна. Ако кихнеше, това нещо можеше да изхвърчи.
Той използва клетъчния телефон, за да позвъни на офиса на отдела по наркотиците на втория етаж. Остави го да произведе осем сигнала. Беше развълнуван от това, че никой не му отговори.
Бутна количката навън в коридора, отправи се бързо към единствения асансьор и тръгна нагоре, при което с всеки изминат ярд честотата на пулса му се увеличаваше. Това приключение му напомни за един опит да открадне пари от портмонето на майка си, което се намираше върху тоалетната й масичка — щеше да открадне парите не за себе си, а за да я остави без пари, за да не може да го прати за бутилка.
Вратата на асансьора се отвори и на разстояние тридесет крачки надолу по дългия грозен постлан с плочки коридор забеляза Аби Ланг. Погледите им се срещнаха. Чувстваше се силно развълнуван. Въодушевен. Тя седеше зад едно бюро в нейния си офис и изглеждаше уморена и угрижена. Инстинктивно Дарт опипа своя пейджър и изключи сигнала, така че при повикване да се получи вибрация, а не звук. Очевидно тя беше там, за да му помогне. Нищо друго не можеше да обясни присъствието й в този час.
Докато той буташе количката към наркоотдела, Аби вдигна телефона си и докосна един бутон. След по-малко от пет секунди пейджърът, прикрепен към колана на Дарт, започна да трепти. Той спусна ръката си и го изключи, също както се постъпва с будилник. Тя не вдигна глава, за да го погледне. Вместо това вниманието й продължи да бъде приковано към бюрото и някаква работа, която като че ли я беше погълнала.
Дарт имаше страж — съучастник. Ангел на рамото си.
Предното дясно колелце проскърца. Дарт несръчно насочи количката пред наркоотдела. Почука, почака и после почука още веднъж. След като не получи отговор, той мушна ръката си под купчинката от зелени парцали и извади шперца. Фактът, че нарушаваше правилниците, го смущаваше. Ако го хванеха, нямаше да му бъде лесно да обяснява какво е правил. Той беше ченге, превърнало се в престъпник, и за момент не можа да събере решителност, за да извърши деянието. Но надеждата, че Ковалски, не Зелър, беше отговорен за убийството — самоубийството на Лорънс и възможността да свърже Лорънс със Стейпълтън му придаваха енергия — всичко, което можеше да му помогне да надделее над чувството си за вина, беше добре дошло.
Шперцът отвори вратата съвсем лесно. Във всичките петдесет щата притежаването на подобен уред беше незаконно и изведнъж Дарт се досети защо.
Както в хотелите, чистачите на Дженингс роуд държаха вратите отворени, докато работят. Дарт постъпи точно така, само че прикри вътрешното пространство само отчасти, така че шкафът, който съдържаше папките, да не се вижда от коридора.
Той запали вътрешното осветление, изсипа съдържанието на едно кошче в контейнера за боклук на количката и сложи кърпата за прах върху най-близкото бюро. Часовникът му показваше един нула три. Чистачите трябваше да се появят всеки момент и да започнат с първия етаж. Разполагаше с изобилие от време.
Шкафът беше заключен, но шперцът свърши бърза работа. Ключът за осветлението беше монтиран отвън на стената. Дарт изучи положението, обмисли различни планове, като се опитваше да предвиди всяко необходимо движение в случай, че неговият пейджър го предупреди за появата на някой посетител. Трябваше да сведе всички действия до минимум и затова вместо да действа в стаята, остана на мястото си, като мислеше как да постъпи, че да не бъде заловен. Спусна резето на вратата, така че при затваряне тя да се заключи и да не му се налага да се занимава с нея. Употреби един от зелените парцали, за да я затисне, и се убеди, че ако изрита парцала, вратата ще се затвори сама. След това при включено осветление той влезе вътре и огледа обстановката: ако неочаквано се появеше някой, този човек веднага щеше да може да огледа отворената стая.
Ключът за осветлението на стената се намираше на далечната страна на пантите, което означаваше, че Дарт щеше да трябва да изрита парцала, да заобиколи вратата, да я затвори в движение, а след това да изгаси осветлението. Но това изчезване на светлината щеше да бъде забелязано даже по-скоро от някой, който влиза, защото вратата на офиса, която водеше към наркоотдела, имаше матирани стъкла и една промяна в светлината наоколо щеше да бъде забележима. Той огледа обстановката и като стигна до извода, че всичко е наред, обмисли всички подробности, като в същото време броеше наум. Четири до пет секунди, предположи той. Заедно с петте или там някъде секунди, които бяха необходими на Аби да му сигнализира, това щеше да бъде твърде дълго.