Грабна парцала за миене и се отправи към най-близката от стаичките за чистачи, напълни една кофа, намокри парцала и като взе една табела с надпис от двете страни „Мокър под“, хукна към края на коридора, близо до стълбите и асансьора. Задейства бързо, стараейки се да намокри всичко максимално, после постави табелката в средата на коридора. С помощта на това изобилие от вода се надяваше, че си е спечелил допълнително време, а също така беше затруднил бързото приближаване на когото и да е.
Отново върнал се в наркоотдела, Дарт отключи за втори път стаята с папките, затисна отворената врата с парцала и запали осветлението.
Стаята беше претъпкана с метални стелажи по цялата дължина на стените и два изправени един срещу друг шкафа в средата. Всички рафтове бяха препълнени с папки.
Дарт погледна часовника си. Това можеше да отнеме известно време.
Една стълбичка му даде възможност да стигне до най-горните рафтове, където намери буквата „Л“. Дарт беше изненадан от количеството папки, всяка от която представляваше едно отделно наркоразследване, арест или доносничество. Проблемът с наркотиците в града беше повече от сериозен. Той запрелиства бързо: Л… О… Р… и стигна до пет папки и последно име „Лорънс“. С раздвоено внимание между папките и отворената врата Дарт неспокойно провери заглавията на всяка от тези пет папки. Чарлз Бъстър Лорънс, Елдридж Лорънс, Филип Лорънс. Мейнард Франклин Лорънс, Лоръс Тейлър Лорънс. Никакъв Джералд. Дарт не се беше сетил да запомни наизуст номера на социалното му осигуряване или номера на шофьорската му книжка, за да ги сравни, а хората като Лорънс използваха достатъчно много псевдоними и затова изглеждаше напълно вероятно, че всяка от тези пет можеше да е неговата. Дарт отдели време да прегледа отново всички папки, като се вглеждаше в снимките. Елиминира ги последователно, никакъв Джералд Лорънс не можеше да бъде открит. Ако Лорънс е бил разследван от отдела за наркотици, то е било много отдавна.
Потискаше го разочарование.
За Стейпълтън не му трябваше стълбичката. Буквата „С“ се намираше на централно място и на височината на очите му се виждаше С… Т… Е. Отново се зае да прелиства, всичко беше маркирано с цветно кодирани стикери.
На по-малко от десет стъпки от него иззвъня телефон. Сърцето на Дарт подскочи и дъхът му секна и за втори път му се зави свят. Телефонът иззвъня отново, като че ли по-високо, а след това и за трети път. В бързината си той потисна тревогата си и започна да издърпва папките с налепени върху тях С… Т… Е.
Стебер, Стеблер, Стегърд… Трябваше да разбутва всяка папка, за да прочете името върху нея. Огледа цветните стикери и се убеди, че има още десетки, които започват със „Сте“. Прескочи десетина: Стедз… Стедзлеф… Стейпълз… Стейпълтън, Трима: Клифърд, Дейвид P., Едгар. Издърпа Дейвид Р. от рафта, но мисълта, че може някой да влезе при него, отклони вниманието му.
Отвори папката. От нея го гледаше лицето на една по-млада версия на скачача. Той разлисти листите и стигна до обяснителната бележка. „Притежаване и разпространяване на контролирано от закона вещество.“ Дейвид Стейпълтън е бил уличен в разпространяване на наркотици преди четиринадесет месеца. Пръстът на Дарт се насочи надолу по страницата, докато стигне името на водещия детектив: Роман Ковалски.
Пейджърът започна да вибрира. Той чу високия леко истеричен глас на Аби: „Внимателно, мокро е!“.
Дарт изключи пейджъра, сложи папката на Стейпълтън обратно на мястото и се отправи към вратата.
С четири широки крачки стигна до зеления памучен парцал. Изрита го и с внимателно движение премина покрай вратата, като с дясната си ръка търсеше ключа за осветлението. Едновременно със затварянето на вратата изчезна светлината. Дарт грабна кърпата за прах и бурно заблъска с нея бюрото, това беше резултат от прекалено много адреналин.
В коридора се чу мъжки глас:
— Някой да е чистил вече тук? — Изминаха няколко секунди тишина. — Хей, някой вече да е чистил този етаж?
Дарт чуваше приближаващите стъпки на мъжа и трополенето на количката му. Съществуваше ирония в това, че това беше по-лошо, отколкото ако беше открит от наркодетектив, който щеше да обърне много малко, а и даже никакво внимание на най-нисшия от нисшите. Но това, някой чистач по погрешка да навлезе в територията на друг, положително щеше да направи силно впечатление.