„Отговори му“, я насърчи мислено Дарт. Той бутна количката си, но само на няколко инча, защото повреденото колелце изпищя, а след това последва тишина. Нямаше как да се скрие количката, без това да привлече нечие внимание. Дарт остана на мястото си, като се чувстваше напълно незащитен.
— Някой е мил коридора — отговори Аби. — Ти какво мислиш, че го е направил за удоволствие?
Количката спря да трополи, което означаваше, че човекът, който я беше бутал, е спрял.
Дарт се обърна и мушна шперца във вратата на стаята с папките, готов да я използва като скривалище. Не беше възможно чистачът да има ключ, който да отваря всички стаи. Количката, чието съществуване оставаше необяснимо, щеше да създаде проблем, но в този час кой щеше да вдигне шум за такова нещо?
Тишината се проточи. Беше ли чистачът забелязал отворената врата или може ли тонът на Аби го беше унижил и принудил да се замисли?
— Винаги може да се почисти втори път — подхвърли тя саркастично, възстановявайки самообладанието си. — Без друго от вас не може да се очаква добра работа от един път.
— Ти не си за пред хора — изсумтя човекът. — Нищо чудно, че си протъркваш задника с работа толкова до късно — продължи човекът силно ядосан. — Кой, по дяволите, ще поиска да бъде с теб?
— Майната ти!
— Кучка.
— Как се казваш?
Количката отново продължи да трополи и този път по-бързо. Чистачът беше преминал в бързо отстъпление. Тя беше насочила всичко това в рамките на личен спор, а като полицай — като клиент — козовете бяха у нея.
Изминаха няколко агонизиращи минути, през които Дарт очакваше пристигането на асансьора. След това той изтика скърцащата количка в коридора и затвори вратата. Когато погледна Аби, забеляза, че тя клатеше глава в разочарование. Дарт докосна шапката си в знак на благодарност и се затича към асансьора, като се спря само за момент, за да прибере табелката и да я сложи върху количката си. Трябваше да върне количката в стаята склад на първия етаж колкото може по-бързо. Нямаше желание да бъдат повдигнати въпроси и, ако успееше да оправи тази работа, когато чистачът съобщеше за конфликта, Аби щеше да си е отишла, подът щеше да бъде сух, табелката изчезнала и по нищо нямаше да личи, че изобщо е имало някакво чистене. Резултатът щеше да бъде впечатление, че чистачът се е опитвал да изклинчи от някои свои задължения.
В асансьора Дарт се движеше нервно, пръстът му беше върху бутона, който затваря вратата, готов да го натисне.
Когато вратата на асансьора се отвори, той подуши дим от цигара и чу гласовете на мъж и жена. Предположи, че са чистачи, имайки предвид часа. Беше му необходимо да върне количката, а след това да излезе, и двете, без да бъде забелязан.
В коридора нямаше никой. Гласовете като че ли идваха от долу, близо до вещевия склад, където една врата отвеждаше до паркинга. „Една цигара набързо“, коментира той.
— Йохансен! Ела насам! — извика един глас вляво от Дарт в момента, в който той излизаше в коридора.
— Идвам — извика в отговор пушачът.
На Йохансен, пушача, щеше да му се наложи да мине покрай асансьора, за да стигне до другия глас.
Детективът се върна в кабината и натисна бутона за затваряне на вратата. Нищо! Натисна го още веднъж и сега вече с резултат, въпреки че на Дарт му се стори, че вратата се затвори по-бавно от всички други врати на асансьори, с които си беше имал работа. Стъпките на двойката пушачи приближаваха бързо и съдейки по този шум, той реши, че ще стигнат до асансьора, преди вратата да се е затворила напълно.
Дръпна количката успоредно на страничната стена на кабината и се опита с тяло да прикрие вътрешността на кабината.
Но там имаше огледало, разбра го твърде късно, и когато пушачите отминаха, жената хвърли поглед вътре и забеляза отражението на Дарт в огледалото.
Ако беше съумял да си придаде спокоен вид, може би щеше да се оправи, но при това положение, когато лицето му се беше сгърчило, а очите му изразяваха ужас, той се издаде и стана ясно, че не е този, за който искаше да мине. Тази жена работеше само с още други трима, а Джо Дартели не беше от тях.
Вратата на асансьора се затвори с глух шум, а кабината простена и тръгна нагоре.
Дарт не беше натиснал бутона за втория етаж, някой беше извикал асансьора.