Тя се поколеба, погледна към Дарт, а после отново към хлътналата кушетка. Пръстите й неохотно се спряха върху копчетата на блузата й и тя започна да се съблича. Когато блузата й увисна разтворена, тя изведнъж започна да действа по-бързо.
— Трябва да ти кажа — каза тя, извинявайки се, — че не съм в добри отношения с тялото си.
Промърмори нещо за това, че има деца, че е на четиридесет и шест. За първи път Дарт узнаваше възрастта й.
— Бих казал, че си някъде между тридесет и пет и четиридесет — призна честно Дарт, като седна, за да събуе чорапите си.
— Не, не, не — каза тя, като явно не знаеше каква част от облеклото си да отстрани най-напред. Блузата й продължаваше да виси разкопчана, а джинсите й бяха разкопчани и със свален цип. — Осветлението? — попита тя, сядайки на ръба на кушетката в очакване.
Дарт й подхвърли едното от двете одеяла, които лежаха нагънати върху един рафт. Тя го улови. Той угаси осветлението и почти веднага след това успя да си удари някъде крака. Тръгна към шума от протъркването на джинсите й по кожата й, докато тя се измъкваше от тях.
Един млад полицай няма да се хване да идентифицира двама детективи в сексуален контакт. Той ще запали осветлението, ще се извини, ще затвори вратата и ще тръгне да бие камбаната. Това може да свърши работа, помисли той. Мина му през ума също така, че тази работа може да им докара и на двамата отстраняване от работа и това го ужаси.
Сядайки на кушетката, Дарт изпита чувството, че се намира в силно затруднение, болката в крака му пулсираше.
Чу звука от свалянето на сутиена й, не можеше да бъде объркан с нещо друго, чу и прошепването й:
— Бельото?
— Остави го.
— Прието! — отвърна тя.
— Съжалявам за това — отрони той, като се опитваше да стигне до нея в тъмното.
Прегърнаха се несръчно, тромаво и легнаха един до друг. Тя притегли одеялото над тях.
— Колко, странно — прошепна тя. Но в същия момент ръцете й го обхванаха силно, притисна се към него и каза: — Това не е увертюра, Джо. Страхувам се.
— Ти не трябваше да…
— Шшт! — Тя се вкопчи в него още по-здраво. — Вече е малко късно да говорим за това.
Като че ли за да се накаже, Дарт изведнъж изпита силна възбуда. Поиска да каже нещо, да предложи някакво оправдание, да се извини, но не каза нищо, като вместо това се опитваше да се отдръпне от нея, но откри, че кушетката е много тясна.
Аби се обади в тъмнината:
— Това положително трябва да влезе в литературата като най-странната първа среща. — Закиска се, Дарт се засмя, а след това направиха опит да се умълчат, което само ги разсмя още повече. Гърдите им отскачаха един от друг в резултат на нервния смях, който ставаше все по-силен, докато накрая излезе от контрол. Опитът да го потиснат само влошаваше положението.
Като се търкаше върху ерекцията му, продължавайки да се смее, тя каза:
— Може би някой ден ще се възползваме от това по най-добрия начин.
— Имам една идея за теб — добави тя, като двамата бяха готови да се пръснат от смях. — Какво ще кажеш, ако се откажат от търсенето?
Дарт зарови лицето си в рамото й и така задуши смеха си.
— Можем да останем тук цяла нощ — каза той.
Почувства кимането й.
Когато тя постави ръката си на главата му и го притисна към себе си, смехът им спря подобно на звъна на будилник. Настроението се промени мигновено. Дарт почувства, че възбудата му е станала даже по-силна. Тя погали гърба му.
— Аби? — промълви той.
— Знам — отговори тя шепнешком, докато ръцете й продължаваха да го милват. — Няма нищо лошо в това, че се прегръщаме, нали?
И така, те се прегръщаха взаимно, интимно, топло, с много чувство — този вид прегръдка, който може да замени дишането, помисли той. Това може да замени храната, да обърка времето и да спре всяко мислене.
— Може би няма да дойдат — прошепна тя, като целуваше лицето му и приближаваше устните му. Целият хумор, свързан с тази мисъл, беше изчезнал.
Той я целуна, в началото предпазливо, а след това със страст, която го погълна в себе си. Тя отговори на целувката, разтваряйки устни и предлагайки му устата си.
Когато след няколко минути вратата се отвори, Дарт не вдигна глава. Беше запланувал да каже: „Ебавай се оттук“, тъй като му харесваше съдържащата се в тези думи ирония. Но вместо това той просто продължи да я целува, без да забелязва натрапването.