— Или настоящето си — каза той.
— Точно така.
— Стейпълтън я е биел — промърмори той. Беше му трудно да изговори думите. Сексуално престъпление, помисли той.
— Ние не знаем дали е бил Стейпълтън, не. Той не е споменат.
— Но адресите! Какво ще кажеш за адресите?
Тя кимна.
— Втората отказана полица е била с адрес Батълс стрийт, адреса, който ти ми даде.
— По дяволите! — И тримата самоубийци — Стейпълтън, Лорънс и Ледения човек, по един или друг начин бяха виновни в насилие срещу жени. И ако някой беше взел на прицел тези насилници и искаше да ги превърне самите тях в жертви, сега Дарт виждаше два ясни начина да го открие: мъже, осъдени за сексуални престъпления, и мъже, имащи връзка с бити жени. Тази мисъл го изпълваше с напрежение и вледеняваше пръстите му. „Зелър?“, запита се той отново. Обърна се към Гини: — Можеш ли да ми дадеш списък на други жени?
— Пострадали жени?
— Да.
— Мога да се опитам.
— Не искам да имаш неприятности.
— Това не е законно, ако това искаш да кажеш.
— Бих могъл да призова свидетели.
— При условие, че разполагаш с няколко години, би могъл, да. На мен ми се струва, че ще бъде отречено съществуването на какъвто и да е подобен списък — в края на краищата това се свежда до форма на дискриминация. Твърдят, че жената има избор и може да напусне мъжа, който постъпва така с нея — че оставането й е доброволно. Това е все същият стар аргумент „тя иска това“. Те игнорират психологическите фактори, наличието на деца и семейства — чисто варварство.
— Ако можеш да ми направиш тази услуга, тогава поне ще разполагам с такъв списък, докато се занимавам с призоваването. Но не искам да поемаш никакви рискове, Гин. За мен е важно да разбереш това. — Той знаеше, че това е видът предизвикателство, за което тя живееше — да нападне една компютърна система и да задигне информация, но веднъж вече тя беше арестувана и осъдена — повторна простъпка би довела до много по-сериозни последици.
— Искам да помогна, Дарт. Не ме питай защо, тъй като не знам съвсем точно. Може би се чувствам виновна за това, че се разделихме. Може би бих искала да видя двама ни отново заедно. Не искам да мисля за всичко това. Искам само да помогна.
— Това ме кара да се смущавам — това, че ми помагаш.
— Ти ме помоли да направя нещо за теб.
Искаше ли той да й бъде длъжник? Налагаше се впечатлението, че нещата се движат точно в тази посока и това го караше да се чувства неловко.
Тя въздъхна:
— Тревожиш се за мен. Колко мило.
Той не можеше да каже дали това беше сарказъм или откровеност и се попита кога беше загубил способността да забелязва такива нюанси. „Хората се сближават дотам, че се отчуждават един от друг“, помисли той, чудейки се дали всяка връзка не беше обречена, преди да е възникнала, и чувствайки дълбоко в себе си болка.
12.
Джо Дарт се прибра вкъщи, за да прекара остатъка от празника сам. Опита много телевизионни канали, но не намери нищо, освен глупави комедийни сериали, в които всички бяха с костюми, и черно-бели рисувани филмчета със зловещи звукови ефекти.
След две бири той мобилизира психическата си енергия, която му беше необходима да позвъни на Аби Ланг. Тя отговори след третия сигнал и той я попита дали е заета, а тя смотолеви, че не чак толкова и попита за какво става дума.
— Разбираш ли нещо от костюми? — попита я той.
Заедно се отправиха с колата към Тринити колидж в търсене на най-добрия костюм. Дарт беше шофьорът. Аби отпиваше от един термос, настроението й ставаше все по-ведро след всяка измината миля. След един час с това нейно занимание тя се плъзна близо до него и двамата заприличаха на двама тийнейджъри, които се возят с лодка по река Мейн. Когато някой от двамата забелязваше костюм от висока класа, Аби изскачаше от колата и го заснемаше с един „Полароид“, използвайки камерата на Дарт, която му служеше за местата на произшествие. След това тя подреждаше фотосите пред себе си на арматурното табло, докато в един момент неволно чукна бутона на вентилатора и всичко се разхвърча.