Висока оценка получи един фосфоресциращ скелет, едно чудовище със зелена коса и огромен, осеян с брадавици нос спечели място в първата петица, както и една гигантска костенурка. Но венецът на победата отиде у една група от седем студенти, всеки от които представляваше стрък зелен асперж, като всички бяха завързани заедно със син колан, все едно бяха стегнати в ластик. Като решиха, че седем движещи се стръка не могат да бъдат спрени, двамата се отправиха към жилището на Аби в търговската част на града, като целта беше Дарт да получи възможност да участва в консумацията на съдържанието на термоса.
Квартирата се намираше недалеч от жп линиите в ничия територия отвъд Бъркли бридж, част от града, която му беше непозната. Беше на втория етаж на една стара фабрика и дотам се стигаше с тромав товарен асансьор, който миришеше на дървени стърготини и загрети електрически мотори, което създаваше у Дарт впечатлението, че влиза в изоставена сграда. Но от другата страна на стоманената врата на апартамента се намираше един свят в пълно владение на Аби. Тя беше изциклила дъсчените подове и им беше върнала светлия цвят, и за таван беше окачила седем бяло-зелени-сребърни парашута. Голямото открито пространство светеше с мека дружелюбна светлина. Бели преградни стени отделяха кухнята вдясно и една баня, няколко отделени спални, офис и килер вляво. Точно насреща тумбеста печка за дърва служеше за фокусна точка на ленена гарнитура с възглавници на зелени райета, към това се прибавяха два шезлонга и един чудноват шахматен комплект, който тя използваше като странично шкафче.
— Играеш ли шах? — я попита той, докато палеше печката по нейна молба.
— Да. И бридж, и тенис. И волейбол, ако е на пясъчен корт. Вече не мога да играя на закрито.
— Къде са децата?
— Оставих ги при една приятелка — отговори тя. И добави: — За през нощта.
Дарт почувства отговора й чак до пръстите на краката си.
— Преимуществото ми — продължи тя, — което произтича от факта, че съм отдел, състоящ се от един човек, е в това, че мога да си определям сама работното време.
Той чу как тя разбъркваше питиетата. Имаше чувството, че някак си се е поканил да остане с нея, без това да е намерението му. Или може би е? Основното беше, че се чувстваше неуверено, излегнат на шезлонг под един парашут с пращящ пред него огън и една жена четири или пет години по-стара от него, която малко по-нататък в една кухня приготвяше питиета.
— Това ще ти хареса — обади се тя.
Беше си свалила пуловера и разкопчала горните две копчета на блузата си. Освободила се бе от обувките си и той можеше да види как пръстите на краката й се движат нервно, когато тя зае съседния шезлонг и постави на масата поднос с кана и двете им пълни коктейлни чаши. Върху книжните салфетки имаше рисунки на Гари Ларсън, а върху сламките надпис: „Казино Кактус Пийт, Джакпот, Невада“. Дарт се почувства обезоръжен.
Тя стана от мястото си и пусна компактдиск с изпълнения на китара. Той отпи от питието, което беше много силно, и почувства, че се отпуска.
— Това, което ти направи за Люилън, беше хубаво — промълви тя с поглед, отправен към пламъка. — Това, че убеди майката да отстъпи за зайчетата. Ченге, което се занимава с убийства, а в същото време има и сърце, ето едно ново понятие.
Той почувства, че се изчервява.
— Просто ми се стори, че е разумно, това е всичко.
— Не е необходимо да се извиняваш. Нямам намерение да издевателствам. Мисля, че е трогателно.
Опитвайки се да не мисли по този въпрос, той додаде:
— Тя е толкова… малка? Не знам как да се изразя.
— Невинна? — попита тя.
— Точно това исках да кажа, да. Но тя не е, нали?
— Не. Не е, благодарение на Джери Ло.
— Не бих могъл да върша твоята работа.
— Всеки си намира призванието.
Той искаше да я попита как така е попаднала в този отдел, но откри, че не му се ще да узнае. Възхищаваше й се. Изпитваше известен страх. Можеше ли той да има връзки с лейтенант?
— Силничко е — каза той за питието.
— Можеш да се справиш — отвърна тя, отпивайки едно добро количество, раздвижвайки отново пръстите на краката си.