— Някакво досие? — попита тя, запалвайки нощната лампа и по този начин не проявявайки склонност към скромно поведение. Отдавна беше преминала възрастта на млада красавица, но нямаше какво да крие.
Той се поколеба и тя го попита още веднъж.
— Присъда за порнография — й каза.
— Идвам с теб — обяви тя, хвърляйки завивките.
Дарт беше достатъчно умен, за да влиза в спорове.
Орчърд роуд се проточваше нагоре по един хълм, като по този начин предлагаше вълшебна гледка от далечния град. Това беше кварталът на високите наеми: половин милион долара и нагоре за апартамент с три спални, разположен в границите на един акър. Гора. Басейни. Красиви гледки. Беемвета. Часовници „Ролекс“. Разводи. Силиконови имплантации.
Дарт насочи волвото в извитата отбивка от пътя и паркира в близост до патрулна полицейска кола пред двуетажната къща от тухла и камък. Аби дръпна към себе си огледалото за задно виждане и прокара четка през косата си. Двамата окачиха значките си около вратовете си и влязоха през предната врата.
— Туна е със съпругата горе — съобщи полицаят Бени Уебстър. Таня Фиш, офицер от полицията, която наричаха Туна, беше явно служебният партньор на Уебстър. — Съпругата е взела нещо успокояващо и сега е в страната ла-ла. Няма никакъв смисъл да се опитваме до сутринта. Не сме се докосвали до нищо в кабинета. Но той е страшно разхвърлян — додаде той, поглеждайки към Аби Ланг, сякаш тя би могла да изпита някаква трудност да разбере това. — Един куршум, който е преминал през небцето. Девет милиметра.
— Кой се занимава със случая? — попита Дарт.
— Ковалски и… — беше отговорът.
Дарт и Аби се спогледаха, с което прекъснаха униформения.
— Нещо лошо? — попита Уебстър, забелязвайки това.
— Просто е малко смущаващо — отговори Аби.
Уебстър продължи:
— И техният помощник-шеф.
— На Западен Хартфорд? — изясни Дарт. — Нолън? — сети се той.
— Той. Да. Само че не е тук. Появи се, разговаря с К — каза, имайки предвид Ковалски — и изчезна. Тъй като случаят е самоубийство, изглежда, че не беше много разтревожен.
— Искаше да уведоми шефа и да подготви изявление — раздаде се гласът на Роман Ковалски. Изглеждаше уморен, копчетата на ризата му показваха, че се беше облякъл набързо. — Какво те води тук? — попита той Дарт.
— Сержант Хейт.
— А теб? — обърна се към Аби.
Тя нямаше желание да обяснява, че е била с Дартели. За полза на самия Ковалски го поправи:
— А теб, лейтенант. Нали това искаше да кажеш, детективе?
Ковалски я изгледа злобно.
— Съпругата е отсъствала с приятели до около преди един час. Прибира се, намира мъжлето простряно в кабинета. Обажда се на 911. — Ковалски отново погледна Аби и Дарт разбра, че може би се занимава усилено със своята аритметика.
Входното фоайе имаше нисък таван с ръчно изрязани тъмни летви и гипс, в който се виждаха жълти сламки. Вляво от Дарт до пода се спускаше покрито със сив килим стълбище. Той отмина една малка каменна колона, която поддържаше плетена кошница, пълна със сладки и бонбони за празника и пресни плодове. Беше на мнение, че точно в тази нощ, нощта на Вси светии, би трябвало да има, че трябва да има, потенциални свидетели навсякъде наоколо.
— Как е намерила къщата, отключена или заключена — попита той Ковалски.
— Ако искаш да седиш на шибаната трибуна и оттам да гледаш, нямам проблеми — изсумтя Ковалски. — Но ако искаш да си играеш на играта двадесет въпроса, наври си опашката някъде другаде.
— Знаеш ли кое е особено забележително у теб? — каза Аби на Ковалски, като направи крачка покрай него и приближи отворената врата на кабинета. — Това е деликатният начин, по който боравиш с езика.
Той отвори уста, за да отговори, но тя го сряза, като вдигна пръст към него.
— И много внимавай какво казваш пред твоите началници, детективе. — С допълнителна доза злъч тя добави: — Защото при най-малката възможност ще те разжалвам.
Дарт се усмихна на Ковалски и повдигна вежди, за да го подразни.
Пристъпвайки към Дартели, Ковалски изрече сериозно:
— Преди да вляза, ще изчакам Бъз. Не пипайте никакъв шибан предмет. — Той измъкна пакет „Марлборо“ от джоба на палтото си и захапа една цигара. — Ще бъда навън.