Уебстър приближи и Аби го попита:
— Съпругата влизала ли е в кабинета?
— Казва, че е влизала, да. Каза, че е опипала пулса му — лявата му ръка. — Той се закиска. — Можеш ли да си представиш, някой да си помисли, че нещото в това кресло би могло да има пулс. Хайде да си говорим за сънища.
— Колко време е била в стаята? — зададе следващия си въпрос Дарт.
— Не знам. Не каза.
Дарт, чиито мисли бяха заети с влакната, се отпусна върху едното си коляно и приближи главата си съвсем близо до пода. На Уебстър подхвърли:
— Носела е чехли: сини мъхести чехли. Така ли е? — Той вдигна поглед към полицая, който като че ли не си спомняше.
— Аз… а…
— Провери.
— Да, сър. — Уебстър се раздвижи енергично и Дарт след малко чу стъпките му, които се бяха отправили нагоре по стълбата.
— Какво? — попита Аби, като коленичи.
— Наведи се ниско. — Дарт направи демонстрация, почти докосвайки с ухо пода.
Аби се пошегува:
— Приятно ми е, когато говориш мръсотии. — А след това повтори движенията му.
— Виждаш ли ги? Влакната? — попита той. — Вгледай се добре.
— Да! — възкликна тя развълнувано. — Сини влакна!
— Точно така. А виждаш ли накъде водят?
— Към шкафа. Не към тялото.
— Точно така. И?
Тя изви главата си и малко остана двамата да се целунат, както бяха с прилепени уши към дъсчения под.
— Оттук до мъртвия има тъмна ивица върху килима.
— Бива те — каза й Дарт.
Задникът й стърчеше високо и за момент той спря да мисли за влакната.
— А между шкафа и бюрото има една по-светла ивица.
— Мъхът е изтрит.
— Шкафът е бил посещаван много пъти — изтъкна тя.
— Съгласен.
— А по-тъмната ивица? — попита тя.
— Мъхът е изправен. Насочен е в друга посока.
— Защо? — попита тя.
— И аз питам същото. — Докато мислеше напрегнато, Дарт влезе в стаята. Беше се уморил да чака Теди Браг. Каза на Аби: — Чакай тук. Не допускай никого вътре.
— Джо?
Той се отдалечи бързо. Във фоайето попадна на Уебстър, който тъкмо слизаше по стълбите. Полицаят потвърди:
— Сини мъхести чехли, детективе. Още е с тях.
Ковалски оглеждаше с възхитен поглед сцената, като се занимаваше с втората си цигара. Когато Дарт минаваше покрай него, Ковалски попита:
— Чукаш ли я, Дартели? — Дарт продължи по пътя си. — Причината, поради която питам, е, че в полза на предположението ми говори начинът, по който тя изглежда, нали разбираш? Цялата поруменяла около гърдите и шията. Малко по-усмихната, отколкото е нормално за нея. И тъй като виждам тук колата ти, мисля, че двамата сте пристигнали заедно и че е малко късничко за такова нещо. — Дарт стигна до колата си. — Добра ли е, Дартели? Разпространено е мнението, че устните на една жена са еднакви и на двете места. Ако това е вярно, постижението ти е забележително.
— Затвори си човката, Ковалски — изръмжа Дарт, докато измъкваше два чифта обвивки за обувки и гумени ръкавици от багажника на волвото, където Дарт държеше торба със средства за оказване на първа помощ, предпазна жилетка и торба за материали от сцени на произшествия.