Выбрать главу

— Наистина има хубава уста — измърка Ковалски.

Дарт затвори багажника и в същия момент чу приближаването на някаква кола. Вероятно Теди, помисли той и реши да побърза. Премина покрай Ковалски, но след това се спря. И процеди:

— Знаеш ли какво, някога мислех, че си точно толкова тъп, колкото твърдят всички. Тъп, колкото са тъпи действията ти. — Главата на едрия мъж се завъртя и той заби погледа си в очите на Дарт. Дарт продължи: — Ако по някакъв начин си осрал мястото на произшествието, ще ти разпоря задника. — От носа на Ковалски изскочи пушек и той изгледа Дарт с такава омраза, че детективът можеше да очаква нападение. — Кажи на Теди, че съм влязъл без него.

— Не можеш да направиш това! — протестира Ковалски.

Дарт вдигна ръката си, в която държеше книжните обвивки за обувки.

— Хайде, спри ме. — Обърна се и влезе.

До вратата на кабинета, точно когато колата на Браг спираше навън, Дарт и Аби нахлузиха книжните обвивки върху обувките си и си сложиха гумените ръкавици.

Дарт й каза:

— Искам да ме водиш. Дръж ме доколкото е възможно далече от сините нишки и от изправения мъх.

Дарт се придържаше наблизо до стената и стигна до шкафа, без да изисква някакви особени напътствия от Аби.

— Какво точно търсиш? — попита тя.

Той отвори шкафа и пред погледа му се откри голям телевизор и асортимент от стереоуредби. Опипа слепешката с обвитата си в ръкавица ръка вътрешността на шкафа.

— Какво има, Джо? — попита тя.

Пръстите на Дарт попаднаха на солидно парче метал, скрито под първия рафт. Той го обхвана, бутна го, дръпна то. Щрак! Краят на шкафа отскочи от стената. Дарт плъзна пръстите си в отвореното място и го дръпна, както се дърпа врата, за да се отвори.

— Боже мой… — ахна тя.

— Стой до стената — посъветва я той.

Аби се приближи до него. Дарт издърпа шкафа до последна възможност и намери вътрешния ключ за осветлението.

Двамата чуха как предната врата се отваря и заедно с това гласовете на Ковалски и Теди Браг.

— Да не се пипа нищо — каза Дарт, като влезе пръв в скритата стая.

Стаята нямаше прозорци. Мястото, което се намираше най-близо до тайната врата, имаше вид на компютърна видео лаборатория, а останалото беше посветено на библиотечни шкафове, натъпкани с книги с най-различна форма и големина, подвързани с плат и кожа. Огледани по-отблизо, книгите изглеждаха износени и съвсем стари. Една от полиците съдържаше няколко дълги реда видеокасети.

— Десет срещу едно — ахна Аби, — това е вещественото доказателство, което хората от Федералното бюро не са успели да открият.

Електрониката съдържаше два компютъра, бяла маса, няколко лампи на триподи, две видеокамери, скенер, цветен лазерен принтер и телефон.

— Хубава покъщнина — промърмори Дарт.

— Хубави пари — уточни тя.

Отделна маса се заемаше от двадесет и седем инчов телевизор и видео.

Ковалски влезе зад тях. Дарт погледна най-напред обувките му. Беше побеснял от това, че беше без книжни обвивки — на теория всички веществени доказателства от косми и влакна трябваше да се считат замърсени. Това поведение беше толкова типично за този човек, че Дарт сметна за ненужно да коментира. Ковалски не ставаше за нищо.

Ковалски направи крачка напред и отвори една от подвързаните с кожа книги.

— Ръкавици! — кресна силно Дарт. Но книгата вече беше докосната.

Ковалски, игнорирайки напълно Дарт, разлисти страниците.

— Ау! Това може да накара даже мен да се изчервя. — Аби надникна над рамото му и Дарт видя как лицето й се обля в червенина, тя се отдръпна бързо встрани, отстъпи назад и се изкашля.

— Мислех, че си устойчива, Ланг — подразни я Ковалски.

— Ръкавици, Ковалски! — повтори Дарт с раздразнение.

— Да, да.

— Ръкавици! — вече изръмжа Дарт, издърпвайки книгата от ръцете на детектива.

Дарт хвърли поглед върху книгата. Въпросната снимка показваше гола жена, окачена под един кон на кожен хамут. Напук на пропорциите тя осъществяваше полов акт с жребеца по начин, по който не оставяше нищо за въображението. Дарт затвори шумно книгата, отвратен.

Ковалски беше тактичен да отбележи:

— Да си играла на конче някога, Ланг? — Сега вече с ръкавици, той взе книгата от Дарт, отвори я и каза: — О, боже мой! Това може да те разплаче! С делфин, Дартели. Гледай, гледай! Какъв инструмент има това животно.