— Успокой се — сопна му се Дарт.
Ковалски нагласи книгата пред очите на жената.
— Какво е това, Абигейл? Морска свиня или делфин?
Тя отклони погледа си.
— Не, благодаря.
Дарт повторно грабна книгата.
— Достатъчно! — изскърца той. — Дръж се като детектив, поне веднъж.
— По-спокойно, Дарт — озъби се Ковалски, с което явно го предупреждаваше. Той се извисяваше с почти три инча над Дартели и го превишаваше в тегло с шестдесет фунта. — Просто се шегувам и това е всичко. — Той погледна Аби и след това отново Дарт. — Без друго тя няма никакви основания да се намира тук.
Дарт се вцепени.
Обади се Аби:
— При тази мръсотия ти се чудиш каква работа има тук отделът за сексуални престъпления? Употреби интелигентността си, Ковалски. — Тя издърпа от рафта подвързана с кожа книга, явно безкрайно стара. Отвори я внимателно. — Латински — определи тя, разглеждайки я внимателно. — Рисунки от дванадесети век. — Запрелиства страниците, като поклащаше глава на това, което виждаше. — Както изглежда, римското духовенство е ценяло високо порнографията.
Поставяйки обратно книгата на мястото й, Дарт каза на Ковалски за обвиненията срещу Пейн и по-ранното участие на Аби. По нищо не личеше, че Ковалски го слуша. Той грабна същата книга с движение на момченце в магазин за сладкиши, отвори я и попита:
— Хей, Дартели, можеш ли да разпознаеш боа удушвач, ако я видиш? — Имаше арогантността да се засмее. — Какво ще кажеш за една половинка? — Той погледна към Аби Ланг и додаде: — Какво ще кажеш, ако се обвие около теб!
Отново Дарт пристъпи към Ковалски, но на конфронтацията попречи Теди Браг, който влезе и с гневен глас наруга всички за това, че са влезли в стаята, преди той да е имал възможност да я огледа.
— Това е сцена на произшествие, а не събрание — оплака се той. — Излизайте!
Дарт се извърна към Ковалски:
— Хайде, кажи му за килима.
Ковалски беше като парализиран.
— Килимът — повтори Дарт, като изпитваше голямо удоволствие.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Лейтенант? — обърна се Дарт към Аби.
Тя каза на Браг:
— Съпругата твърди, че е влязла и проверила тялото. Показанията от влакната противоречат на това…
— Е, и какво? — изломоти Ковалски.
Тя продължи:
— Знаем, че е прекосила стаята, като е стигнала до шкафа, бюрото и е дошла тук, в тази стая. По-нататък се вижда, че мъхът между вратата и тялото не изглежда еднакво. Би било добре да имаме фотоси, преди мястото да е изпотъпкано.
— Мъх? — попита Браг.
Дарт отговори:
— Някой е минал с прахосмукачка тази част на килима, Бъз, много преди да дойдем.
— Минал с прахосмукачка? — изуми се Браг.
— Какво? — добави след него Ковалски.
Отправяйки поглед към Ковалски, Дарт поясни:
— Някой, който се е надявал да отстрани космите и влакната, с цел да скрие това, което действително се е случило на това място.
Браг, явно изнервен, се обърна към детектива:
— И какво действително се е случило на това място, Айви?
— Убийство, Бъз. Държа да се счита за убийство.
— Кой е натоварен със случая? — попита Браг.
Ковалски, зашеметен и в много лошо настроение, трябваше да отклони погледа си от Дарт.
— Аз — оповести той авторитетно, предизвикателно. — И докато не ми кажеш, че разполагаме с доказателства в полза на противното, Теди, ще го считаме така, както го виждаме: самоубийство. Ако имаш някакви основания да се съмняваш, аз нямам нищо против да си сменим конете, ако и когато разберем нещо. — На Дарт додаде: — Да имаш информация, с която аз не разполагам?
Дарт само го изгледа втренчено. Мислеше, че е отишъл прекалено далеч, че беше дошло време да действа твърдо.
13.
Даже банята нямаше да послужи за целите му. Дарт се нуждаеше от изолирано място, място, където не съществува възможност да бъде подслушан, и за предпочитане такова, че да не предизвика учудено повдигане на вежди. Той се отказа и от едната, и от другата стая, където се провеждаха разпити, защото те щяха да привлекат прекалено голямо внимание. Отказа се от стаичката — можеше да влезе някой. Би свършила работа една кола, въпреки че ако двамата влезеха заедно, това щеше да изисква известна допълнителна стратегия, а на настоящия етап и преговори.