Дарт отстоя позицията си между Ковалски и бутоните.
— Не ти се урежда въпросът — предупреди го Дарт. — Тя е видяла как столът под Лорънс е бил издърпан от някакъв бял мъж. Описа движението на краката му съвършено. Убеден съм, че действително е видяла станалото. Ти казваш, че го е измислила?
— Вероятно е видяла такова нещо в някой филм. Откъде, по дяволите, мога да знам? Занимавал ли си се по-нататък с тази работа? Мисля, че е имало бележка. Било е заключено. Никаква следа от борба. Нищо, което да говори за нечиста игра. Какво толкова?
Дарт почувства, че се обърква. Той вярваше на Люилън Пейдж. Докато е бил в наркоотдела, Ковалски беше разследвал Дейвид Стейпълтън. Би ли се осмелил Дарт също да изиграе тази карта?
— Лорънс бил ли е замесен в наркотрафикантство? — попита Дарт, като се надяваше да разбере нещо от реакцията на Ковалски.
— Наркотици? Откъде да знам, по дяволите? Струва ми се, че е намерена марихуана в апартамента. Не съм чувал за нещо сериозно. — Лицето на Ковалски не разкриваше нищо — никаква изненада, никаква паника.
„Не вярвай“, предупреди сам себе си Дарт.
— Нека ти кажа нещо, Дартели. Не съм съгласен който и да е негодник да си пъха носа в моята работа, ясно ли е? Ако имаш проблеми поради начина, по който работя, иди във вътрешния отдел и тогава ще видим какво ще кажат там.
— Имаш предвид твоите приятелчета от вътрешния отдел — уточни Дарт язвително.
— Разкарай се. Чуваш ли ме! — Той направи крачка напред, положението ставаше опасно. — Искам да ти кажа, че не ми харесва да се занимаваш с моите работи, без да си ме попитал, ясно ли е. Без да си поканен, се появяваш на местопроизшествията. Какво ти е? От сега нататък трябва да съблюдаваш правилата на играта.
За Дарт това беше най-голямата ирония: този човек, който беше прочут с незачитането на правилата на системата, го съветваше да ги спазва. Това лицемерие го накара да се засмее и да отхвърли назад главата си.
— Това е вече много — изхихика той.
Тогава шепнейки, като че ли допускаше, че би могъл да бъде подслушан даже в спрялата кабина на асансьора, Ковалски се наклони близо до Дарт и процеди с дрезгавия си глас:
— Чуй ме, Дартели. Нека кажем, че някой бял човек действително е ликвидирал Лорънс в онази нощ — просто като хипотеза. Огромен бял мъж нощно време на площад Белвю. Нека помислим върху това… Колко са хората, които могат да си позволят такова нещо? А? — Той вдигна месестата си ръка и показа единия от силните си пръсти. — Първо: закъсал наркоман. Това би могло да означава, че Лорънс е снабдител, за което нямаме доказателства. Това вероятно трябва да предполага и някаква борба. Нали така? И тогава къде са доказателствата? Второ: какъв друг проклет глупак ще бъде достатъчно смел, за да посети площада след свечеряване? Кой, освен някой наркоман ще се появи там нощно време? Даже не би минало и някакво шибано такси, за бога! Има само един отговор, нали? — Той погледна злобно към Дарт, никой от двамата не искаше да изговори думата, която гъделичкаше езиците им. — Не съм много разстроен от това, че някакъв перверзен тип като Лорънс е свършил живота си увиснал на жица. И положително няма да използвам някаква пострадала дванадесетгодишна загубена негърка да провали разследване, което би могло да доведе дотам, докъдето, както и двамата знаем, може да доведе. Съгласен ли си? Какъв е смисълът? Нека просто оставим тази работа.
Дарт поклати глава.
— Не можем да я оставим.
— О, за бога! Слез от твоя шибан бял кон.
— Да оставим работата така, защото той е сексуален насилник, така ли?
— Разкарай се.
— Или защото това би могло да замеси някого от нас?
— Не съм казал такова нещо — протестира Ковалски.
— Разбира се, че го каза.
Чу се сигнал. Някой викаше спрелия асансьор.
Ковалски изсумтя:
— Искаш да кажеш, че справедливостта е в нашите ръце? Това са глупости. Ние сме обвързани в тази хранителна верига.
— Справедливостта не е наша работа, а на съда.
— О, хайде! — протестира Ковалски. — Искам да кажа наша: на хората. Знаеш, че съществуват други видове справедливост. Има закони на джунглата. Завираш си опашката в дванадесетгодишна и загазваш — колата губи едно от колелетата си по пътя. Шибаното радио пада във ваната. Откъде, по дяволите, да знам?
— Някакво ченге фалшифицира самоубийство — довърши Дарт.