Адвокатът вдясно от нея и отляво на Дарт беше задник, златоуст, с шестстотин хиляди долара годишен доход и се наричаше Гамбели. Самото му присъствие предупреждаваше Дарт, че не трябва да се надява на много.
След формалните встъпления заради магнетофона той помоли жената да си припомни какво е правила в нощта на самоубийството на съпруга й — самоубийство, което според Дарт беше убийство, но за което липсваха улики, за да бъде разследвано като такова. През цялото време, докато слушаше разказа й, Дарт забелязваше в нея подчертана нервност, от която разбираше, че лъже. Съществуваха два различни вида напрежение, които излизаха на повърхността по време на разпит — при единия разпитваният се чувстваше неудобно поради това, че се намира в компанията на ченге, а при втория разпитваният имаше нещо, което трябваше да скрие. Даниел Пейн без съмнение попадаше във втората категория.
— Как бихте описала отношенията си с вашия съпруг, госпожо Пейн?
— Моите отношения? — попита тя, поглеждайки адвоката си, който й отговори с едва забележимо кимване.
— Топли и нежни? — опита се да подскаже Дарт. — Бурни… приятелски?
— Мисля, че се разбирахме много добре.
— Много добре? — попита Дарт. — Нежни? Романтични? Дистанцирани? Хладни?
— Беше ни приятно заедно. Хари си имаше своята работа, своите занимания, аз също. Мисля, че отношенията ни бяха много добри.
— Никога не се е държал грубо с вас — каза Дарт, с което явно я накара да се почувства неудобно.
— Грубо? — ахна тя, изчервявайки се.
— Физически агресивен — поясни Дарт.
Гамбели подръпна края на ръкава си и каза:
— Към какво се стремиш с това, Дартели?
Даниел Пейн се изви на стола си, цялата й сексуалност изчезна. Лицето й се сгърчи в един възел от безпокойство.
— Ситуациите на тормоз са нещо много неприятно за жертвата на този тормоз. — „Длъжен съм да знам това“, каза си той, мислейки си за майка си алкохоличка и за това как се беше скрил в сушилнята.
— Какво значи това? — попита Гамбели.
— Госпожо Пейн — обърна се към нея Дарт, като полагаше всички усилия да игнорира адвоката, — бил ли е някога вашият съпруг физически груб към вас?
— Дали понякога се е държал грубо? Да, разбира се — призна тя. — Сега той е мъртъв. Какво значение има това за вас? Не беше ангел. И какво? Покажете ми някой мъж, който е.
— И вие се примирихте с това негово поведение — попита или констатира Дарт. — Търпяхте го. Издържахте го.
Тя вдигна рамене.
— Живеем на хубаво място. Аз карам мерцедес. Някога карал ли сте мерцедес? — Погледът й изследваше Дарт, като че ли за да внуши, че това има много голямо значение. Дарт поклати глава отрицателно. Тя додаде: — Хубава кола. Действително много хубава, мерцедес.
— Не е ли вярно — попита я Дарт, — че най-малко шест пъти сте посещавала спешен кабинет във връзка с контузии, резултат от спречквания с покойния ви съпруг, че в два случая сте телефонирала на 911 с молба за помощ от полицията?
Тя отвърна с кротък глас:
— Всичко това беше грешка.
— Той е мъртъв — напомни й Дарт. — Няма защо да се страхувате от него. Няма защо да ме лъжете.
Тя погледна встрани. Адвокатът й й каза, че не е длъжна да отговаря на всички въпроси. Очите й плувнаха в сълзи, тя махна с ръка.
Дарт я почака да се успокои. За този свой най-важен въпрос му беше необходимо да оцени реакциите й с голямо внимание. Огледа я и попита:
— Предлагал ли ви е някой помощ срещу съпруга ви?
Нейният израз го разочарова, тя като че ли не разбра внушението, към което се стремеше Дарт, но същото съвсем не можеше да се каже за адвоката й.
— Искам да не отговаряш на това — подсказа бързо той на клиентката си.
Но Даниел Пейн вече беше готова с отговор в главата си и го каза:
— Ходеха при него, не при мен. Това беше негов проблем, а не мой. Аз не можех да направя нищо.
За първи път Дарт и Гамбели се спогледаха, като никой от двамата не беше в състояние да сдържи учудването си от нейния отговор. Погледът на Дарт каза строго: нека натисна тук. Погледът на Гамбели изразяваше силно безпокойство.
Адвокатът я предупреди:
— Даниел, моля те!
Но тя трябваше да протестира.