— И никой от бизнеспартньорите на съпруга ви няма как да отвори вратата на гаража към вашата къща?
— Разбира се, че не!
— Чистачката?
— Не.
— А сигналната ви система. Беше ли включена?
— Хари обичаше да я държи включена, когато сме вкъщи. Не обичаше изненадващите посещения. — Тя се изчерви и отклони погледа си. Това, което не е обичал, са били посещенията на полицията. — Но заради празника на Вси светии сигурно трябва да е била изключена. Поне така мисля.
Дарт хвърли най-голямата бомба от арсенала си, надявайки се на пряко попадение. Това беше свързано с телефонен разговор, който той беше провел по-рано през деня.
— Не сте била с вашите приятели семейство Фалоуфийлд онази вечер, госпожо Пейн, както твърдите във вашето изявление под клетва. — Дарт погледна Гамбели, знаейки, че ако не клиентката, то адвокатът ще разбере нейната уязвимост. — Направихме справка с Фалоуфийлд. Видяла сте ги само за едно питие вечерта.
Жената погледна адвоката си.
— Не искам да отправям обвинения за лъжесвидетелство — продължи той, подчертавайки силно думата и представяйки я като сериозна възможност. — И нямам желание да ви създам неприятности с разпити и обвинения по това или други по-сериозни престъпления. Но държа да получа някои отговори, и така, оставям на вас — на вас двама ви — да решите как ще процедираме от сега нататък.
Уплашеният й поглед се обърна с молба към Гамбели. Адвокатът потърси и откри подписаното от жената изявление и го прочете. После каза:
— Съветвам те да отговаряш на въпросите на детектива, Даниел. При съществуващите обстоятелства според мен това е в интерес на всички. — Той отправи към Дарт поглед, примесен с гняв и уважение и като че ли за първи път беше изцяло включен в играта.
— Къде бяхте през онази нощ, госпожо Пейн?
Въпреки всичките й четиридесет и нещо години, когато отново си послужи с очите си, тя заприлича повече на дете. Гамбели просто й отвърна със строг поглед. Тя призна на детектива:
— С приятел.
— Приятел?
— В легло, добре ли е така? Бях в легло с приятел.
— Имахте любовна връзка — уточни той.
— Не, по дяволите — отговори тя ядосано. — Шибахме се като разпрани, добре ли е така? Искате ли подробностите?
— Искам името му. Трябва ми точното време.
Тя попита адвоката си:
— Трябва ли да му кажа?
Гамбели кимна.
Тя съобщи желаните от Дарт подробности и додаде:
— Доволен ли сте? — Беше необходим телефонен разговор за проверка, но той подозираше, че тя говори истината.
— Докторите — върна се назад Дарт. — Трябва ми всичко, абсолютно всичко, което можете да ми съобщите.
— Нищо не знам, казвам ви! Само това, че Хари каза, че някои доктори щели да му помогнат да стане по-добър — за това, че ме биеше — и че не трябваше да казвам на никого.
— Срещал ли се е той с тези доктори? — попита Дарт.
— Не знам. Трябва да се е срещал.
— Вземаше ли лекарства?
— Инжекции — каза тя, докосвайки собствената си ръка. — Знам това, понеже видях ръката му една вечер и той каза, че това е част от лечението, което ще го направи по-добър.
— Инжекции — повтори Дарт, записвайки в бележника си. — Това са били думите му „ще го направи по-добър“ — настоя за уточняване Дарт.
— Точно така.
— И според вас това е означавало какво?
— По-добър… нали разбирате… по-малко удари… по-малко грубости. Не че имам нещо против малко грубост, нали разбирате — така на шега, но Хари понякога изпадаше в състояния, които продължаваха дълго. И вината не беше моя, разбирате — той ми го казваше. Не бях виновна аз. Само това, че съм жена. Все едно, че имаше нещо химическо в него. Като лошо семе. Както във филма, където онзи там се превръща в луд доктор и убива хора, нали? Нещо такова.
— Никога не се срещнахте с тези доктори?
— Не.
— Говорила ли сте с тях по телефона?
— Не, доколкото си спомням.
— И той получаваше тези инжекции…?
— На всеки две седмици горе-долу. Така ми се струва. Може би е взел четири или пет.
— Съпругът ви е променил медицинската си осигуровка — каза Дарт. — Спомняте ли си това?
— Не знам нищо, кълна се.
— Датата на тази промяна изглежда съвпада с лечението му.