— Не ми е казвал нищо за каквото и да е, свързано с пари. Това беше неговата част. Моята част… — Тя се поколеба за момент и обяви: — Моята част беше спалнята. — Погледът й се заби в Дарт, той представляваше огън от свирепа напрегнатост и презрение. Беше я унижил с въпросите си.
— Ако стане така, че докторите се свържат с вас…
— Няма да се свържат.
— Но, ако все пак ви потърсят…
— Ще ви се обадя — довърши тя, — бъдете сигурен. Няма начин. Хари е мъртъв. Оставете го на спокойствие. Те се опитваха да му помогнат. Може би ще помогнат на някой друг.
В мозъка на Дарт прозвуча тревога. Зелър беше превърнал всичко това в ребус — хора посягат на живота си, но не извършват самоубийство. Злоупотреба с наркотик, помисли си той: Морски свинчета. Опитни животни.
Както Зелър беше предупредил: ключът трябва да се търси в кръвта на жертвите.
20.
— Джо, още един — съобщи Аби шепнешком, издърпвайки един стол до бюрото му. Тя ухаеше на разцъфнал люляк, бузите й бяха зачервени, а русата й коса се нуждаеше от гребен.
Вниманието на Дарт беше насочено другаде. Току-що беше затворил телефона след разговор най-напред с Теди Браг, а след това с патолога доктор Виктор Рей, като беше поискал резултатите от кръвната токсикология на Харолд Пейн. Обсъжданията се бяха насочили в непозната територия, докато Дарт установяваше какво може и какво не може да се открие с такива тестове и най-накрая убеди доктор Рей да поиска пълно изследване, тъй като, и това беше типично, кръвната токсикология проверяваше само по-обикновените наркотици и алкохолни нива, а стиснатият Теди Браг не беше поискал да отпусне фондовете, необходими за такова тестуване, без някои дяволски добри основания, които Дарт не беше в състояние да представи.
Аби постави на бюрото пред Дарт компютърна разпечатка, един-единствен ред, подчертан с яркожълто. Когато прочете името, тялото му реагира така, сякаш беше взел таблетка ниацин — във всяка пора пламна огън. Кръвното му налягане се повиши толкова бързо, че почти не чу шепота й.
— Това е от нашите папки — каза тя, имайки предвид отдела за сексуални престъпления. — А това — подчерта тя — е от отдела за престъпления срещу личността. — Още един подчертан с жълто ред беше със същото име.
Той направи усилие да поеме въздух. Също като давещ се човек, който се опитва да дойде на себе си.
— Самоубиец, Джо, и предполагаем сексуален насилник. Доколкото мога да кажа, двете никога не са били свързвани — каза тя развълнувано, — което аз мога да обясня. Ние не разкриваме идентичността на предполагаемите насилници поради загубения процес за клевета в Ню Хейвън. Само арести и присъди. Този човек не беше арестуван — не разполагахме с достатъчно доказателства. — Тя спря за момент и после каза: — Познато ли ти е името, Джо? Спомняш ли си този случай? Помисли какво щяха да направят вестниците, ако им бяхме показали това — изгледа го тя, потупвайки папката. — Можеш ли да повярваш? — Почака, като беше сигурна, че той ще си спомни за името. И въпреки че това беше така, той все пак не каза нищо. Не знаеше какво да каже. Отчасти защото се чувстваше в състояние на физически шок. Тя изтълкува погрешно колебанието му. — Това е Ледения човек, Джо! Хайде! Ледения човек! И той е излетял по същия начин през прозореца, както и Стейпълтън. Какво е това? Съвпадение? Стейпълтън не беше първият. — От решителна важност при работа с поредица от престъпления беше да се разбере кой е първият в тази поредица. Аби, която също както Дарт вярваше, че имат работа с поредица, гореше от ентусиазъм поради откритието си. — Разбираш ли ме?
— Аз не бях водещият детектив, а вторият по случая с Ледения човек — информира я той. Буца задавяше гърлото му, болезнена буца. В този момент му беше ясно, че нямаше накъде да избяга, че можеше само да се крие. Нещата, за които се вярва, че са мъртви и погребани, неизбежно се връщат или символично, или буквално излизат от гроба си. Той не виждаше как може да й каже, да я помоли да върне папките и да забрави.
Ледения човек беше изпълзял обратно навън от гроба си. Част от Дартели наистина почувства облекчение, останалото беше в състояние на пълна паника.
— Ковалски беше водещият детектив — обясни той. — Аз бях вторият.
— Като стана дума за съвпадения — усмихна се тя, снишавайки гласа си, — Теди ще ни намери доказателства.