— Най-напред Зелър откри апартамента. — „Това трябваше да предизвика развяването на червен флаг“, помисли той. — Той не искаше да изглежда, че работи на територията на Ковалски и затова предаде информацията чрез мен — насочвайки ме, без в действителност да ми каже каквото и да е. — „Сега прави същото нещо, отново“, осъзна той.
— Той беше най-добрият — въздъхна тя с възхищение.
— Може би прекалено добър — добави Дарт, като с думите си, съдейки по нейния израз, я обърка. — Той ме учеше — набиваше ми го в главата е по-точно — винаги да се връщам на сцената на произшествието, не само веднъж, но няколко пъти, за да мога да я видя всеки път по различен начин. И точно това направих. — Спря. Това беше опасната територия и въпреки че беше решен да й каже всичко, почувства, че все пак нещо задържа, и се намрази за това. Това беше гласът на дявола, осъзна той — все още търсейки изход, все още вярвайки, че тайната му може да бъде погребана.
— Ще ми обясниш ли? — попита тя. Загърна се с палтото си, за да се защити от студа. Приседна на един дънер и Дарт се настани до нея.
Той кимна и преглътна, устата и гърлото му бяха съвсем пресъхнали, и каза:
— Причината не беше в моите повтарящи се посещения, а в рапорта на Теди Браг и последвалия го оглед на апартамента на Ледения човек. Там имаше макара с конопено въже. Беше описано като петдесет фута и с дебелина три осми инча. Човешкият ум прави понякога странни неща. Кой знае къде е бил умът ми или какви са били намеренията му, но това конопено въже скочи срещу мен и се обви около врата ми като примка. — Отново направи опит да преглътне. Отново гърлото му се сви. — Лъки Зелър е била намерена завързана с такова въже.
Аби с присвити очи се олюля напред нервно, ръцете й бяха между коленете, стиснати като в менгеме.
Дарт каза:
— Аз имах достъп до другите доклади относно Азиатския удушвач — Лъки не беше единствената жертва. И трите жертви са били вързани с конопено въже. Бях много горд със себе си и не се задълбах много. Описах всичко и го включих в папката. Поисках Теди Браг да вземе макарата от апартамента.
— О, боже — въздъхна тя, разбирайки ясно накъде отива Дарт.
— Не дълго след това започнах да мисля това, което ти мислиш сега и то ме ужаси. — Той се поколеба и продължи: — Откраднах две парчета от въжето от вещевия склад — едното от това, с което е била вързана Лъки Зелър, другото от макарата. Измамих Теди и дадох мострите на лабораторията, като успях така да взема рапорта, че никой, освен мен не можа да го види. Беше ясно, че двете парчета имат един и същ производител — и много вероятно да са от една и съща макара.
— О, боже!
— Зелър по някакъв начин се е добрал до убиеца на жена си — Азиатския удушвач — и според мен вероятно му е смачкал черепа и след това го е хвърлил от прозореца, за да прикрие станалото. — Той вдигна погледа си към оголените клони и сивото небе — всичко изглеждаше толкова мъртво. — Трябваше да се прикрия, защото лабораторията на Държавната полиция щеше да разгледа подробно свършената работа в техния месечен отчет и Теди Браг, какъвто е подробен и старателен, щеше да разбере. Ето защо, както следва, сложих рапорта в папката на Ледения човек, в случай, че той провери — беше си точно на мястото.
— О, по дяволите! — успя да възкликне тя.
„Същински скаут“, каза си той с укор, като вдигна ръка, за да я прекъсне.
— Трябваше да размисля. Азиатския удушвач беше мъртъв. Мъж, който измъчваше и обезобразяваше жени. Никаква загуба за обществото. Никакви повече страхове поради опасността, която той представляваше. И трябваше да помисля: Какво има толкова нередно тук? Ако бях прав, Зелър беше изравнил везните, беше направил на всички ни услуга и може би беше намерил начин да живее със загубата на жена си. Вече не пиеше. Изглеждаше по-добре, даже споменаваше за преподаване в университета. — Продължи: — Но аз бях оставил твърде много улики. Трябваше да ги представя на вниманието на Ковалски — на Хейт и Ранкин — или да махна с ръка. Да ги оставя където са — разделени между вещевия склад и стаята с папките.
Тя побледня забележимо.
Той заяви твърдо:
— Уликите бяха напълно косвени. Знаех много добре, че това не е елементарен случай. Не бихме постигнали присъда — не, ако Уолтър Зелър е фактически убиецът, той не би оставил такава следа…
— О, по дяволите — каза тя, разбирайки какво е направила, като беше привлякла вниманието на Хейт към папките за Ледения човек.