Браг беше свързвал каменната сол със самоубийството на Пейн — с възможния посетител на Пейн — и въпреки че настроението на Дарт би могло да се повиши при такова откритие, в този квартал, на тази улица, в този нощен час той почти искаше кракът му да беше пропуснал стъпалото.
Мак се опита да излае от волвото и лаят му прозвуча като недобре затворена прахосмукачка. Дарт погледна, за да разбере дали това не беше предупреждение, но реши, че просто старият Мак копнее за компания, че иска да си ходи вкъщи. И аз, момчето ми.
Дарт сложи праха върху дланта си и насочи към него лъча на фенерчето. Водно синя багра — точно както беше го описал Теди.
На теория, тъй като Хамилтън корт 11 фигурираше като къща с плешив кипарис, след това откритие Дарт имаше два от трите елемента, идентифицирани от Браг. Детективът в Дарт не можеше да игнорира това. Все едно дали му харесваше, или не, но прокълнатата стара къща изглеждаше неумолимо свързана с Харолд Пейн. Той пусна щипката сол в горния си джоб, насъбра смелост и реши да огледа наоколо.
Тесен черен път преминаваше успоредно на сградата и стигаше до разнебитена дървена ограда, която някога е била боядисана в зелено. След като нямаше законно право да влезе и като не забравяше, че Хамилтън корт 11 може да се окаже нещо ценно, Дарт предпочете да остане навън, но намери място в съсипаната ограда, откъдето да може да погледне. Мястото беше тъмно и беше необходим един нервен момент, докато очите му привикнат. Освен тревога той чувстваше и възбуда.
Тъй като не можеше да види нищо, той насочи светлината от фенерчето си и това, което видя, го накара да ахне. Някогашната градина сега представляваше занемарено и опустошено място. Легналата на земята с мокри и избелели букви книжна торба беше цъфнала като разлагащ се труп и съдържащата се в нея пръст се беше разпиляла върху пътеката към малката задна веранда. Третият елемент, който Браг беше описал! Вляво от това място стърчеше щърбаво дърво с голи клони, в основата на което — и фактически разпилян навсякъде, включително и на мястото, където беше застанал Дарт, се виждаше килим от малки игли, някои с убито зелен цвят, други кафяви и кехлибарени. Плешив кипарис, Дарт беше сигурен, въпреки невежеството си. Той събра малко от падналите иглички и ги постави в джоба си.
После бързо изгаси фенерчето и огледа стената на къщата, сърцето му биеше бързо, кожата му беше настръхнала. Къщата изглеждаше толкова мрачна и запусната, като обитаваните от призраци къщи по филмите. Но тази беше истинска и въздействието й върху Дарт беше също истинско.
Този, който живееше тук, е бил в дома на Харолд Пейн в нощта на неговото убийство — не самоубийство, а убийство. И активизиралият се в Дарт инстинкт на ченге казваше, че този човек е бил нещо повече от обикновен посетител.
Дарт тръгна към колата, отключи я и влезе. Мак го поздрави с мокра целувка.
— Не си отиваме вкъщи, момчето ми — информира той кучето. Имаше намерение да държи Хамилтън корт 11 под наблюдение.
Аби потърси Дарт на неговия клетъчен телефон в осем и петнадесет и му напомни, че е закъснял с четиридесет и пет минути за вечеря. Той й съобщи накратко за находката си и че той и Мак наблюдават Хамилтън корт 11 от Цион. Без да проявява никаква досада, тя съобщи, че ги очакват две вечери.
Двадесет минути по-късно Аби Ланг в сини джинси и палто от еленова кожа седеше на предната седалка на волвото и се занимаваше със салатата с пиле. За Дарт най-трудното нещо в полицейската работа беше да не прави нищо и да чака нещо да се случи и това беше една от причините, поради която беше решил да стои настрана от отдела за наркотици.
— Майката на Люилън се съгласи момичето да вземе участие в разпознаването — обяви гордо Аби. — Ако изобщо стигна до някой заподозрян.
— А как уреди това? — попита Дарт, развълнуван от възможността да разполагат с важен свидетел, но все още объркан от лицето, което момичето и Томи Темпълтън бяха сътворили — нито Зелър, нито Ковалски. Занимаваше го мисълта, че Зелър си е послужил с наемни убийци — но е стоял надалече в случай, че нещо не излезе както трябва, което изглеждаше неизбежно при опитите да се инсценират самоубийства.
— Магия.
— И аз бих казал същото — избъбри Дарт.
Малко по-късно, когато пред тях се бяха появили две книжни чаши с кафе, Дарт каза: