— Искам акция за събиране на данни с участието на група за спешна намеса в случай, че стане нещо лошо. Този Поуп парк е ужасно място.
— Знам.
— Да можем да влезем и да излезем, без Спарко да разбере.
— Остави това — махна с ръка Хейт. — Просто ще вземем разрешително, а после нахлуваме и претърсваме мястото. Какво толкова?
— Спарко е много хитър негодник, сержант. Не разполагаме с нищо. Ако не намерим някакви улики, които да го свързват с тези престъпления, няма смисъл някой да знае, че сме били там.
— Това е незаконно. Помислил ли си по този въпрос? При всички случаи трябва да обявим претърсването.
— Такова обявяване обикновено проваля всичко, сержант.
— О, по дяволите! Какво ти става, Дартели? Как така проваля всичко? Предлагаш умишлено да свършим работата на тъмно? Незаконно е, детективе! — Беше повишил тон и вече крещеше.
Дарт разбираше, че другите вече гледат към тях, но тъй като беше с гръб, не можеше да ги види.
— Ще го обявим, пък ако пропаднем, ще пропаднем.
— Това не е в твой стил — укори го сержантът. И добави: — Това много повече прилича на Ковалски или Дръмонд, отколкото на теб. Какво те е прихванало?
— Три убийства, маскирани като самоубийства — поясни Дарт. — Имаме работа с човек, който сам активно раздава правосъдие, сержант. Ако не предприемем нещо, броят на жертвите ще нарасне.
Хейт и Зелър бяха направили кариера по едно и също време, тръгвайки от низините. Уважаваха се взаимно и съперничеството помежду им беше кавалерско. Ако някой беше привързан към Зелър толкова силно, колкото Дарт, това беше човекът срещу него. Ако Дарт споделеше с Хейт възможността за участие на Зелър, той рискуваше да бъде отстранен от това разследване. Без железни доказателства Джон Хейт нямаше да предприеме нищо срещу Уолтър Зелър и Дарт не спомена нито за бившия си сержант, нито за разследването по Ледения човек. Но няколко дни преди това Хейт беше прегледал случая.
— Какво ще кажеш за Ледения човек? — попита той. — Той е полетял също като Стейпълтън.
Дарт и сержантът размениха твърди погледи.
— Да, така е. — И не добави нищо повече. По етажа звъняха телефони. Хейт и Дарт продължаваха да се гледат, без да мигат.
— Казваш, че Ледения човек е бил сексуален насилник? Наистина ли знаем това? Можем ли да го докажем?
Дарт отговори:
— Не казах нищо за Ледения човек, сержант. Имаш ли някакъв специфичен въпрос, който искаш да зададеш?
Хейт, който все още продължаваше да гледа Дарт в очите, вече направо го пронизваше. Ясно му беше значението на резервирания тон на Дарт — той се опитваше да внуши на сержанта да стои по-настрана. Може би единственото впечатление, с което Хейт би могъл да се залови — без помощта на Дарт — беше датата на оттеглянето на Зелър, последвало бързо след разследването на Ледения човек.
— Нямам въпроси — изрече тихо и сухо Хейт, като опипваше фотокопието на шофьорската книжка на Уолъс Спарко и Дарт трябваше да се запита какво ли виждаше в лицето му. Дали той също не забелязваше прилика със Зелър?
Дарт кимна.
— Това ме удовлетворява. — Той се поколеба известно време и отново попита: — А акцията на групата за спешна намеса?
— Ще видя какво мога да направя. — В този миг Хейт беше бледен като Теди Браг.
Два автомобила се появиха в един часа сутринта на Парк теръс. Единият беше боядисан в сиво и носеше червена диагонална лента с надпис: „Парно гладене и химическо почистване МАНИ“. Той беше конфискуван от щатската полиция преди две години по време на една хайка за наркотици и сега беше съоръжен с персонален компютър и принтер, комуникативен хардуер и сложна видеосистема. Вторият автомобил беше направен по поръчка бежов додж с като че ли затъмнени прозорци, но фактически стъклото беше затъмнено само от едната страна. Зад стъклото шестима мъже и една жена бяха седнали върху срещуположни пейки. Облечени изцяло в черно, със специални бойни ботуши, завързани над глезена, четирима от тях бяха членове на групата за спешна намеса към щатската полиция. Единият от аутсайдерите беше Джо Дартели, който беше пострадал сериозно от един особено досаден деветдесетминутен брифинг, изнесен от командира на групата Том Шулц. Другите двама, жена на име Грич и мъж на име Йейтс, представляваха тим, който някой в полицейския отдел на Хартфорд беше кръстил „Том Браг с амфетамини“, технически лица по доказателствените материали, чиято отличителна черта бяха бързината и ефикасността.