Всички бяха със специални слушалки в ушите си, очила за нощно гледане, които бяха кацнали върху челата им, бронирани жилетки, черни белезници, черни деветмилиметрови полуавтоматични пистолети и специални мощни фенерчета на коланите. Грич и Йейтс бяха с големи закачени през рамо торби от черен плат. Всички носеха черни шапки с изписана в яркожълто една-единствена дума — ПОЛИЦИЯ. Ветераните ги наричаха „шапки-мишени“ по очевидни причини. Членовете на групата за спешна намеса носеха шапките обърнати назад, по маниера на чернокожите тийнейджъри. Бронираните жилетки имаха на гърба отпечатан надпис „ЩАТСКА ПОЛИЦИЯ“. Всички, с изключение на Дарт носеха и по една граната с парализиращо действие и друга за димна завеса, за които Дарт беше настоявал да не ги вземат. Но групата, най-военизираната единица на щатската структура, не прояви никакво желание да наруши традицията. Един от нейните членове, който седеше точно срещу Дарт, каза:
— Една военна единица може да сложи индикатор на тези прозорци и да ни каже дали пред нас се намират някакви форми на живот.
— Форми на живот, Брандън? — пошегува се един до него. — Ти какво очакваш, нещо друго?
— Говоря за животни и хора. Индикаторите работят с инфрачервени лъчи. С по-новите можеш да надникнеш направо през стените. — Брандън държеше в ръцете си електронни прибори и Дарт разбра, че е от техниците.
— Хей, капитане — каза трети глас на Шулц, — дали някога ще имаме нещо такова?
— С нашия бюджет? Ти с кого се шегуваш? — Шулц, който беше провел инструктажа, принадлежеше към типичните за флота командири. Всяка втора дума, която излизаше от устата му, беше ругатня или неприлична забележка в някакво отношение към женската анатомия. Беше виртуоз.
Грич очевидно толерираше Шулц, като игнорираше мръсния му език в интерес на добрите отношения.
След деветдесетминутния монолог Шулц и Дарт бяха навлезли в кратка, но бурна дискусия, като Дарт изтъкваше, че акцията е негова, а Шулц настояваше, че е на групата му. Беше постигнат компромис. Шулц щеше да ръководи логистиката, а Дарт разузнаването — в този случай оглеждането и събирането на данни.
В заповедта за претърсване трябваше да е видно какво търси Дарт, дали дадена вещ трябваше да се вземе за лабораторна обработка. Целият номер — един от най-старите — беше той да включи всичко, което можеше да предположи, че би било намерено. За такава практика беше необходим благосклонен съдия, но такива имаше много. В списъка на Дарт можеше да се намери всичко — от портативна прахосмукачка до шнур на лампа, вълнени килимчета, гумени ръкавици.
— Включи индикатора — нареди Шулц на Брандън, който носеше нещо подобно на черна металическа змия, защипана към външната страна на десния му крак. Той приближи ръка до главата си и на разстояние два инча от окото си нагласи някакъв малък уред, който напомняше огледало на зъболекар. Дясната му ръка направи нещо с малка кутийка, прикрепена към колана му, която Дарт не успя да види добре.
Брандън докладва:
— Индикаторът функционален. — Дарт констатира, че членовете на групата за бърза намеса очевидно не виждаха смисъл в употребата на глаголи.
Шулц погледна часовника си. Той имаше черен циферблат, а каишката му беше от същия цвят. „Сигурно носи черни гащи“, помисли Дарт. Шулц погледна към тавана на автомобила и Дарт разбра, че по този начин реагира на радиовръзката, тъй като Дарт също можеше да чуе размяната на гласове от оперативния автомобил.
— Две минути — разпореди Шулц на хората си.
Дарт почувства прилив на горещина в скалпа си.
Точно две минути по-късно автомобилът потегли и излезе на Хамилтън корт.
Шулц изстрелваше заповеди:
— В колона по един, момчета. При възможност стоим на сянка. Брандън ще изследва задната врата, движим се по мой сигнал — разговаряне колкото може по-малко. При съпротива, оттегляме се към парка и колата. Въпроси?
— Ако стрелят срещу нас? — попита един от хората на Шулц.
— Дартели води отстъплението към парка. Ти, Брандън, и аз заемаме отбранителни позиции. Някой друг?
Дарт чувстваше биенето на сърцето си. Искаше да мисли за всичко това като за тренировка, но адреналинът му беше на друго мнение. Автомобилът спря и вратите му бързо се отвориха. Групата много бързо и тихо се придвижи в сенките. Дарт, който беше заедно с тях, едва виждаше другите.