— Окей — измърмори Шулц.
Той ги последва, като се движеше зад Грич. Бойната единица беше добре тренирана и се движеше, без да се разпръсква. Автомобилът, който беше спрял съвсем за кратко, колкото да изсипе групата, сега мъркаше като котка. Шулц задържа хората си в сянката в продължение на точно една минута, а след това приближи до своя техник Брандън, който се намираше до зелената дървена врата. Двамата се снишиха и Брандън откачи от крака си черната змия и я напъха под оградата. Змията всъщност представляваше специална оптическа камера. Малкото зъболекарско огледало предаваше информацията от камерата. Брандън изследва задната градина и подавайки сигнал с ръка, съобщи, че е чиста. Шулц с помощта на шперц отвори вратата и даде знак на хората си да се придвижат напред. Неговият човек от групата за бърза намеса вървеше най-напред, следваха техниците, експерти по веществените доказателства и накрая Дарт.
След няколко секунди групата зае местата си до къщата. Дарт се вълнуваше силно и чувстваше как по тялото му се стича пот. Брандън промуши камерата под кечето на вратата и огледа вътрешността с помощта на видео оптиката. След миг Шулц отвори вратата. И отново им махна с ръка да продължат.
Бяха вътре.
Дарт само веднъж беше използвал уреди за нощно гледане по време на един семинар в Нова Англия. Очилата бяха големи, а гледката през тях представляваше загадъчна комбинация от зелено, черно и бяло. Групата се понесе плавно напред, но Дарт се чувстваше неудобно и дезориентиран, като че ли се беше намесил във видеоигра. Сега, когато неговият свят се беше променил до светещи цветове, той пристъпваше крайно неуверено крачка след крачка.
Вътрешната част на къщата беше като външната — стара и изхабена. В първата стая имаше изтърбушено канапе, сложен накриво лампион, оръфан шезлонг и стар телевизор. Грич и Йейтс съсредоточиха вниманието си върху Дарт, който бързо посочи шезлонга. Двамата техници се заеха с шезлонга. Работеха мълчаливо, ефикасно, дърпаха възглавници, търсеха отпечатъци, изследваха пукнатини. Находките биваха прибирани в прозрачни и бели книжни торби, върху които предварително бяха отбелязани различните сектори, от които се състои една стая. След секунди шезлонгът беше същият.
— Никакви отпечатъци — прошепна Грич в микрофона си. Кратката информация стигна до дясното ухо на Дарт.
Шулц и неговите командоси бяха изчезнали, като навярно провеждаха предварителен оглед. Грич се опита да снеме отпечатъци от дистанционното на телевизора. Тя поклати глава към Дарт. Йейтс взе специален разтворител и почисти праха, като по този начин не остана следа от присъствието им.
Дарт забеляза едно пианино, на което липсваха няколко клавиша. Върху него в акрилни рамки имаше половин дузина снимки. Той ги посочи на Грич и Йейтс, които се заловиха с новите цели с необикновена бързина. Бяха отворени няколко торби — почти безшумно — и Грич измъкна една специална камера. Йейтс извади от чантата си нещо подобно на светкавица, включи го и го насочи към снимките. Без предпазните очила специалната светлина би изглеждала изключително слабо виолетова. С уреда за нощно гледане се създаваше впечатление, като че ли беше светната халогенна лампа. Грич направи няколко снимки и за изненада на Дарт камерата действаше без абсолютно никакъв шум. По-късно щеше да бъде обяснено, че камерата беше дигитална и че регистрира образите в компютърен диск. Тези образи можеха да се уголемяват и манипулират с електроника.
Стая след стая групата преминаваше през къщата. Кухнята беше много малка. Грич и Йейтс прекараха по-голямата част от своите три минути там, като обработваха предметите с ленти, с надежда да открият скрити отпечатъци. Дарт провери хладилника и обърна внимание на съдържанието: типична храна за мъж. Бекон, яйца, сандвичи, портокалов сок и дузина замразени готови ястия. Йейтс забърса седалката на тоалета и постави в торба материалите от малката баня на долния етаж. Грич инвентаризираше почистващите продукти, като обръщаше особено внимание на тези, които бяха запазили етикетите за цената.
През цялото време от командния автомобил до Дарт и Шулц пристигаше непрекъснат поток от съобщения. Най-често като: „една минута, две минути и тридесет секунди…“. Тези съобщения бяха съпроводени от други, като: „приближава кола“ и „чисто е“. Този бараж внушаваше на Дарт чувство на защита, на сигурност, след като знаеше, че най-близката околност е под наблюдението на трима цивилни полицаи, които поддържаха постоянна връзка с командния автомобил.