— Рапорт? — поискаха от командния автомобил.
— Лицето навлиза в Хамилтън корт — отговори мъжкият глас. — Ще трябва да напуснете по задния път. Ясно?
„Как можеше този глас да звучи толкова спокойно?“, чудеше се Дарт. Имаше чувството, че гръдният му кош е готов да експлодира.
— Ясно — отговориха от автомобила.
— Задният път. Ясно — отговори Шулц.
Шулц и двамата мъже чакаха при стълбите.
— Намираме се в трудно положение — съобщи Шулц по вътрешната връзка. — Приближава неидентифициран обект. — Той натисна един бутон и попита командния автомобил: — Какво е положението?
— Тилът е все още чист — чу Дарт в слушалката си.
Шулц повтори съобщението.
Сега Шулц се обърна директно към Дарт, очилата за нощно виждане го правеха да изглежда като бръмбар.
— Ти имаш думата, детективе. Ще извършим ли арест или не? — За първи път Дарт забелязваше емоцията да взема връх над военния манталитет на този човек — Шулц искаше да остане и да арестува подозрителното лице.
Дарт попита Грич:
— Какво постигнахме?
— Значително по-малко, отколкото се бяхме надявали. — Йейтс кимна в знак на съгласие. Думите й означаваха, че не са се добрали до нищо. Никакви материали от особена важност.
Сега Дарт чу как с голяма активност от командния автомобил направляват оперативните работници по наблюдението.
„КОМАНДЕН АВТОМОБИЛ: Тук е управлението. Шепърд, можем ли да получим видео от обекта, заснет отблизо с кола?
ДЕТЕКТИВ ШЕПЪРД: Не. Той е вече в уличката. Ако вие можете да направите нещо, значи имате късмет. Бих посъветвал тима да навлезе в Поуп парк. Ние ще бъдем на Йорк стрийт.
КОМАНДЕН АВТОМОБИЛ: Не може на Поуп парк. Напредваме.“
Шулц настоя при изключен микрофон:
— И така?
Дарт беше против това да се извърши арест, при условие, че липсват доказателства. Той искаше да пипне този човек, но не още.
— Не. — След това сподели едно свое съображение с Брандън: — Можем ли да го зърнем?
Брандън, съобразявайки се с йерархията, погледна към Шулц за отговор.
— Всичко можем, детективе — каза Шулц. — Ти командваш.
„КОМАНДЕН АВТОМОБИЛ: Водачът на групата?
ПОЛЕВИ АГЕНТ: Лицето се насочва по пътя за къщата.“
Шулц дръпна микрофона пред устата си и информира, за да бъде чут от всички:
— Отправя се към задната врата. Ние ще се разположим край предната.
След това той включи външната връзка.
„ШУЛЦ: Ще ни трябват десет секунди.
КОМАНДЕН АВТОМОБИЛ: Нямате ги.“
Шулц постави облечената си в ръкавица ръка върху топката на вратата.
Сочейки към Брандън, Дарт попита:
— Можем ли оставим устройството тук?
— При условие, че оставим и Брандън, да — отговори Шулц. — Не разполагаме със задължителното разрешение за подслушване, но имаме право да бъдем тук. Ако искаш да направиш запис на този човек, трябва да го направиш лично. Ти решаваш.
— Но нали ще получим записа в автомобила? — попита Дарт.
— В командния автомобил, да — отговори Шулц.
— Брандън и аз оставаме — реши Дарт.
„КОМАНДЕН АВТОМОБИЛ: Лицето влезе през задната порта. Най-добре е да излизате.“
Дарт чу щракане от превъртването на ключ от задната врата.
Шулц се обърна към своите хора:
— Ще го хванем. Заемете местата си!
— Не! — противопостави се Дарт с рязък шепот, тялото му беше цялото плувнало в пот, шумът от ключа в ключалката се чу някак си по-силно.
— Няма да успеем — контрира Шулц. — Много закъсняхме.
Дарт не беше съгласен.
— Скриваме се. Изчакваме го. Може би нещо ще се случи.
Шулц и Дарт се спогледаха и въпреки очилата Дарт почувства, че погледите им са се срещнали и че се провеждаше сражение между воли.
Шулц отстъпи неохотно.
— Наблюдение само до второ нареждане. Заминавайте!
Вратата се отключи шумно и внимателно се отвори.
Командата се разпиля и изчезна в миг. Брандън и Дарт хукнаха нагоре по стълбите. Дарт не видя къде отидоха другите, видя само Шулц, който се вмъкна в предния шкаф за дрехи. Когато стигна до площадката, следвайки Брандън по петите, Дарт чу шум в дясното си ухо и разбра, че беше Шулц, който шепнеше съвсем тихо по вътрешната линия.