„ШУЛЦ: Искам доклад за месторазположението. Дайте ми положението на обекта.
АГЕНТ ФИЛДЖИМ: Филджим. Аз съм в кухнята.
АГЕНТ ДОНАЛДСЪН: Доналдсън. Стълбите на приземния етаж.
АГЕНТ БРАНДЪН: Брандън. Спалня, горен етаж.
ДАРТ: Дартели. Спалня горен етаж.
ШУЛЦ: Разпръснете се там горе.
АГЕНТ ЙЕЙТС: Йейтс. Приземен етаж с Доналдсън.
АГЕНТ ФИЛДЖИМ: Той е вътре.“
Тишина по вътрешната линия. Дарт чу някаква дъска по пода да пропуква на долния етаж и се помоли това да е наблюдаваното лице, а не някой от командосите на Шулц. Посетителят не му трябваше мъртъв, а тези типове от групата за спешна намеса не се колебаеха да употребят оръжие. Брандън, следвайки нарежданията, направи знак на Дарт да влезе в шкафа, давайки му да разбере, че той самият ще заеме позиция в банята.
На Дарт му се струваше, че като че ли бяха изминали няколко минути до появата на друг глас по вътрешната линия.
„АГЕНТ ГРИЧ: Грич. Всекидневната. Той тръгва към стълбите. Използва фенерче — натърти тя.“
Мисълта за фенерче не се хареса на Дарт. Човекът, който беше резидент, би трябвало да използва осветлението — освен ако, помисли Дарт, освен ако не искаше да прикрие появата си.
Може би това, че се беше скрил в шкафа, имаше влияние върху Дарт, толкова голяма част от младостта му беше прекарана в скривалища като това. Може би поради това, че във всички по-късни години беше имитирал действията си от детството, той изведнъж се бе превърнал в част от тези емоции. Прониза го чувство на обърканост, тревога и гняв и това чувство наруши нормалния ритъм на сърцето му. Разбираше, че се намира в тъмния шкаф не защото сам е избрал тази възможност, а поради това, че някой друг му е казал да отиде там. Брандън. Шулц. Нямаше значение кой. Беше направил това не по собствен избор, а поради необходимост. Адреналинът го изпълваше с паника. Почувства, че го обхваща клаустрофобия, като че ли това ограничено пространство се свива около него. Чу наближаващи стъпки — и вече можеше да почувства евтиния парфюм на майка си, можеше да чуе шумоленето на роклята й. Знаеше къде се намира, ченге в тъмен шкаф, че по стълбите се задаваше следеният от тях човек, а не майка му. Но въпреки това той подушваше присъствието й. Не можеше да се сбърка този парфюм. Дръпна върху очите си очилата и си помисли дали биенето на сърцето му не би могло да бъде чуто през вратата на шкафа.
„ШУЛЦ: Човекът е горе на стълбите. Доналдсън, Филджим, осигурете поддръжка.“
Шулц имаше за цел Дарт и Брандън — ченге от полицейския отдел в Хартфорд и техник, най-нищожните от нищожните по негово мнение, без съмнение — да имат известна подкрепа от групата за спешна намеса, нещо, без което Дарт не можеше. Той не трябваше по никакъв начин да изгуби това подозирано лице или да се окаже ангажиран в престрелка.
Чу дишане от другата страна на вратата на шкафа и единственото, което можеше да направи, е да не си представя майка си. „Аз съм голям мъж!“ — каза си той. И все пак миналото оставаше. Той затаи дъх — можеше да се скрие по-добре от най-добрите от тях. Опипа с ръка оръжието си. Ако вратата се отвореше, щеше да стане нещо страшно.
Можеше да си представи как двамата от групата за спешна намеса се изкачват с голямо внимание по стълбите, без да предизвикват какъвто и да е шум, въпреки старите дъски. Обучени да бъдат безтегловни. Обучени касапи. Чудеше се какви ли са техните кошмари. Какви демони ги владеят?
Шумът от тежкото дишане на посетителя премина през вратата, отслабна и след малко изчезна.
„АГЕНТ ФИЛДЖИМ: Лицето е в банята.“
Дарт чу докосването на пръсти върху външната страна на вратата, шум, подобен на леко драскане, и разбра, че хората от групата му дават знак, че го предупреждават, че са в стаята. Не искаха Дарт да стреля по тях.
„ШУЛЦ: Не искам Брандън да бъде в опасност. Арестувайте следеното лице. Повтарям: арестувайте.
АГЕНТ ФИЛДЖИМ: Арестуване. Разбрано.“
Много внимателно Дарт отвори вратата на шкафа. Пред себе си той видя увисналите очила на Филджим. Агентът кимна, посочи банята, а след това оръжието в ръката на Дарт. Дарт измъкна револвера от колана си. Филджим посочи Доналдсън, който също стоеше обърнат с лице към Дарт. Доналдсън показа на Дарт една фосфоресцираща граната и му направи знак да махне очилата си — ярката светлина щеше да бъде ослепителна. Дарт кимна, наведе глава, издърпа очилата си над главата и закри очите си.