„АГЕНТ ФИЛДЖИМ: Брандън. Фосфоресцираща граната.“
Дарт чу, че някой цъкна с език. Брандън, тъй като беше в една и съща стая заедно със следеното лице, не можеше да говори, даже шепнешком, и все пак беше направил съобщението си.
„Тези хора не са човеци“, каза си Дарт.
Той чу високо избухване и въпреки че беше закрил очите си, усети навсякъде около себе си блясването на ослепителна бяла светлина. Последва поредица от енергични викове и команди от страна на агентите.
— Полиция! Не мърдай от мястото си! Никакво движение! Стой така! — Те нахлуваха в съвършен синхрон, като всеки един се грижеше за безопасността на другия.
Дарт, който беше застанал до вратата, видя човека, застанал на колене върху пода. Двете му ръце затискаха очите му. Гранатата го беше заслепила. Ефектът от поражението щеше да продължи няколко минути. Усещаше се остра миризма на дим, а по тавана плаваше сива мъгла.
Порцелановият капак, който покриваше казанчето на тоалетната, беше свален, а върху спуснатата седалка се виждаха една мокра тухла и пластмасова торба, съдържаща малки стъкленици. Тухлата, която привидно трябваше да задържа водата, се оказа куха и имитация от пластмаса — специално направено скривалище. При бързата си преценка на банята Йейтс и Грич бяха пропуснали тази подробност.
Филджим изви ръцете на човека зад гърба и обяви:
— Арестуван сте по подозрение за укриване на веществени доказателства. — Такъв беше текстът на заповедта за претърсване.
Дарт беше изумен от виртуозността на групата и от строгото спазване на процедурните правила. Белезниците щракнаха.
— Проклятие! — изръмжа дрезгавият глас на арестувания. Главата му все още беше наведена към земята.
Дарт позна този глас. Той принадлежеше на Роман Ковалски.
25.
Джон Хейт изглеждаше изтощен, търкаше очите си, за да прогони съня. Той, Дарт и Ковалски бяха седнали във втората от двете стаи за разпити на отдела за престъпления срещу личността. Дарт беше все още облечен в черно. Върху единствената маса в стаята се намираше пластмасовата торба, която съдържаше стъклениците, забелязани от Дарт върху тоалетната чиния. Видеото на Брандън беше записало всички движения на Ковалски след влизането му в банята. По ирония на съдбата, със своята стриктност тимът беше лишил от законна сила този доказателствен материал, като бяха показали, че го е взел Ковалски, а името на Ковалски не фигурираше в заповедта. Това беше крайно неприятно за Хейт и Дарт.
— Искам да чуя всичко това още веднъж — тръсна Хейт ядосано.
Дарт трябваше да остави Хейт да проведе първите разпити. Рангът имаше своите привилегии.
Ковалски започна:
— Телефонно обаждане. Намек. Поверителна информация. Разбрах за какво става дума. Реагирах. Каза ми, че ако ключът е отвън, мястото е празно. Каза ми, че има нещо скрито във фалшива тухла в тоалетната. Отидох право там. Разправяше ми, че няма да имам много време…
— И всичко това без заповед — прекъсна го Хейт.
— Това ми е ясно — смотолеви Ковалски.
— И ние трябва да повярваме на това? — попита Хейт.
— Какво ми пука от тази работа, сержанте? Така стоят нещата.
— Внимавай! — предупреди го Хейт.
— Ключът за задната врата? — попита Дарт.
— Висеше на гвоздей, точно където информаторът ми каза, че ще го намеря.
— Боже, каква гадост — изохка Хейт. — А какво ще кажеш за това? — каза той, сочейки торбата на масата.
— Той ми каза къде да намеря и това — избъбри неохотно Ковалски. — Знам, че звучи лошо…
— Звучи ужасно — коригира го Хейт. — Невъзможно е по-точната дума.
— Така стана — каза Ковалски с глупав вид.
— Щуротии — възкликна Хейт. — Това са щуротии на квадрат, Ковалски, и това е ясно на трима ни. Говори ясно, приятелче, защото иначе лошо ти се пише.
Дарт в желанието си да успокои обстановката попита:
— Какво каза информаторът за това съдържание?
— Каза, че има нещо интересно за мен във връзка със самоубийствата. Каза, че има нещо скрито, че е замесен някакъв убиец. Каза, че там има неща, които ще изяснят цялата работа и че ако това ме интересува, е най-добре да си размърдам задника и да отида до Хамилтън корт. По дяволите, това ми се видя много изгодно — оплака се той. С плачлив глас додаде на Хейт: — Изглеждаше обещаващо, сержант. Можех ли да знам?