— Казах ти: доколкото мога да разбера, той просто не беше готов за това. Ние работим доста по-различно от вас, момчета. Разбира се, плащаме добре и затова изискваме лоялност, преданост, внимание по отношение на подробностите. Според мен на Уолтър му трябваше повече време. Трябваше му повече време, за да скърби за смъртта на жена си — това е моето мнение.
— Казваш, че причините са били лични.
— Абсолютно.
— Нищо, което да има връзка с работата му — натисна Дарт.
Проктор явно се чувстваше неудобно.
— Можеш да отговориш на този въпрос — подкани го Дарт.
Проктор блесна с пластмасовата си усмивка.
— Искаш ли да ми кажеш по какво работиш, Джо? В какво се състои интересът ти към Зелър?
— И двамата ли се интересуваме от Зелър? — попита Дарт.
— Ние изпълняваме необходима функция. Помагам ти и те облекчавам, все едно дали признаваш това, или не.
— Ти нарушаваш законите, за да постигнеш целите на клиентите си. Ние поддържаме същите тези закони.
— Ние нарушаваме малките закони — тези, които ти би искал да нарушиш. Задържане? Заповеди за претърсване и арест? Ние рядко се стремим към уреждане на въпросите по съдебен ред. Правим това, за което ни плащат да правим.
— Да нарушавате закона.
— Съвсем не. Ти знаеш това, Джо. Ние играем в общоприетите граници. Ако не беше така, щяхме да бъдем без работа. Ти знаеш това.
— Няма да ми помогнеш със Зелър? — попита Дарт.
— Не мога. Не че не искам.
— Ами ако те призова в съда и до медиите изтече…
— Заплашваш ли ме, Джо?
— Предупреждавам те, Тери — изсъска Дарт, който никога преди това не се беше виждал с този човек. — Предпочитам да бъда с ръкавици, но ако те се изхлузят… Искам да знаеш, че се отнасям много сериозно към тази работа. Не говорим за заснимане на спалнята на нечия невярна съпруга.
Това попадна в целта. Проктор повдигна рамене и се отпусна в креслото, лицето му беше червено, юмруците и челюстите стиснати.
С гневен глас той изломоти:
— Не бъди задник, Дартели. Не ти отива.
— Трябват ми отговори.
— Няма да ги получиш тук.
— Ще ги получа.
— Ще видим.
На връщане Дарт намери монетен автомат и позвъни на Гормън.
— Трябва ми списък на клиентите на една охранителна фирма в града. Можеш ли да ми го обезпечиш?
— „Проктор секюрити“?
— Можеш ли да го направиш?
— Мога да идентифицирам всички депозити и да ги проследя до банковите сметки. Това задоволява ли те?
Дарт му съобщи времето, през което Зелър е работил при Проктор.
— Ще стигнем ли донякъде? — попита Гормън с надежда.
Дарт вече беше разбрал, че част от причината, поради която този човек вземаше участие в такива неща, беше вълнението, което получаваше от работата.
— Ще стигнем донякъде — отговори Дарт. Но колкото повече приближаваме, толкова по-лошо изглежда.
27.
— Казвам ти — обърна се Теди Браг към Дарт, който седеше в задръстения офис на съдебната медицина. — Това е особена наука или като нищо може да се окаже такава, така че, ако пропусна нещо, веднага се обади, тъй като никак не искам да обяснявам всичко от самото начало.
Дарт се чувстваше неловко. В зачервените очи на Браг се четеше силна възбуда. Той показа широка усмивка, която излагаше на показ всички коронки на зъбите му. В последно време Браг не беше се усмихвал по никакъв повод. Кожата му беше придобила малко повече цвят. Сам беше дошъл при Дарт, нещо нечувано за него. Във високопарен стил беше заявил как Дарт трябва да му благодари за цялото разследване, защото без него не би узнал това, което знае, а сега, когато знаеше това, което знаеше, той знаеше, че това е важно.
— От решителна важност — беше казал той.
Дарт го беше съпроводил до края на коридора със свито сърце. Никога не беше виждал Браг такъв.
— Изглеждаш по-добре — подхвърли Дарт.
— Чувствам се по-добре. — Той посочи една металическа кутия в ъгъла на офиса, която поради всички други неща Дарт беше пропуснал да забележи. — Кислород — каза той, — добрият стар кислород — или нов кислород фактически. — Той се усмихна отново, показвайки изкуството на зъболекаря си.
— Нека изясним това — предложи Дарт, забелязвайки отворената кутия цигари на бюрото. — Продължаваш да пушиш, но сега вземаш и кислород.