Выбрать главу

Браг кимна.

— Нарича се „антисмисъл технология“. Свежда се до това, да се разбере кой ген причинява лош ефект, а след това с този ДНК материал се въздейства на този ген. Тази технология се използва успешно при висок холестерол. Има голямо бъдеще. След осемдесетте години правителството прояви голяма активност и интерес към човешките ДНК и даже създаде специален проект.

— Открихме следи от убождане — заекна Дарт. — Помислихме за даване на кръв или продажба на плазма.

Браг изигра сцена, при която си забива игла в ръката.

— Инжектиране на мъртви вируси, смесени със свежи гени. Това е крайното решение — каза той. — Няма нищо варварско. Фиксираш гена, коригираш хормоналния дисбаланс, подобряваш поведението. Все едно отрязваш топките без нож. Прекъсваш веригата. Не казвам, че точно това става тук. Но е възможно.

— Колко възможно?

— Напълно възможно. — Браг посочи стъклениците. — Ако това нещо е каквото мисля, че е, то е острието на ножа.

28.

— А ти какво мислиш? — попита Аби.

— Мисля, че Зелър знае за тези тестове по генна терапия. Мисля, че не иска някой да предлага лечение за сексуалните насилници — още едно извинение да бъдат пускани под наблюдение. Несбит беше на свобода под наблюдение по времето, когато уби Лъки и другите три.

— Трудно е, нали?

— Как така? — попита Дарт.

— Никакви сълзи за хора като Джералд Лорънс. Една част от мен — голяма част — желае смъртта им. Работя с техните жертви и това, което им е причинено, ме разболява. О, да — увери го тя. — Не мисли, че свиквам с тези неща. Човек никога не свиква с тях.

Думите й бяха облекчение за Дарт, който се боеше, че тя беше загрубяла, че и от нея беше откраднато нещо. Той обясни:

— Това много повлия на решението ми да не продължавам с Ледения човек: кого го е грижа? Мъртви те са по-добри, отколкото заключени. Но ако съществува лечение?

— А какво ще кажеш за толкова многото сексуални насилници, които дават израз на покаянието си и истински искат да спрат? — попита тя. — Знам. Въпросът не е от лесните.

— Знам какво трябва да се направи — изрече като на себе си Дарт, като сам изпитваше страх от мисълта си.

— Аз също знам какво трябва да се направи — пробърбори тя прелъстително. Носеше стегнати сини джинси и отпуснат сив пуловер, който Дарт намираше за провокационен, защото, когато тя се навеждаше, той се разтваряше. Като пиеше бира от бутилката, тя седеше в единственото останало на Дарт голямо кресло, левият й крак от време на време се премяташе върху страничната облегалка.

Той приготвяше скариди с ориз, като се опитваше да се съсредоточи върху точното изпълнение на рецептата. Мак шумолеше в краката на Аби.

— Преди да започнеш това — продължи тя, — направи една пауза. Започне ли се веднъж, спиране няма. — Направи му знак да седне. — Разкажи ми за Ковалски.

Дарт отвори една бира.

— Възможно е да говори истината. Разказа ни една и съща история три пъти. И добре си спомня подробностите. При разпит на ченге неудобството се състои в това, че той знае към какво се стремиш.

— Но ти му вярваш — вметна тя.

— Вярвам му. Хейт не му вярва. И аз не мога да кажа на Хейт, тъй като това въвлича Зелър, а аз не съм готов да прехвърля всичко това върху него.

— Лично аз никога не съм вярвала и дума на това, което казва Ковалски. Той е глупак в пълния смисъл на думата. — Тя попита: — Какъв е неговият статус?

— Случаят ще бъде преразгледан. Междувременно той все още е на активна служба.

— Не мисля, че се интересува прекалено много от теб.

— Никога не се е интересувал.

Тя отпи от бирата и остави бутилката на масата. Нещо я вълнуваше силно.

— Какво ще кажеш за тези тестове — попита той.

— Питаш ме дали съм чула нещо? Дали са открили някакъв ненормален ген у сексуалните насилници? Доколкото ми е известно, не. Но слушай, от години се носят слухове за някакъв ген на престъпността. Чувал си за това нещо. „Таймс“ съобщи миналия февруари, че генът — комбинация от гени — е бил идентифициран. Няма нищо невъзможно. — Тя попита риторично: — Съществува ли някакво лечение за такива хора? Не съм чувала такова нещо. Засега не съм. Но както казва Теди Браг, останете на същата вълна.

— Щеше ли да научиш, ако се правеха изпитания с такова нещо?

— Съмнително. Не. Толкова важно и спорно нещо би било забулено от секретност. Нямаше да науча за него, преди да е станало публично достояние. Засега няма нищо подобно. Следя.