Беше хубаво, че тя е тук. Приятно. Удобно. Тя изпи бирата, стана, отиде при кухненските чекмеджета, откъдето взе това, което й трябваше, за да сложи масата. Дарт следеше действията й с приятно чувство.
— За какво мислиш? — попита тя, поставяйки пред него една вилица.
— Ковалски — излъга той. И се изкашля.
— Тази кашлица не ми харесва — избъбри тя. — Ти си свикнал с нея, нали?
Не му се щеше да й говори за това. Не беше казвал на никого и не виждаше защо трябва да го направи сега. Започна:
— Това не е най-добрата история. — И му стана чудно как така устата му така умишлено беше отказала да се подчини на мозъка му. — Всъщност това е лоша история — добави той, като му стана чудно откъде беше дошло и това.
— Не си принуден да ми кажеш.
Не, не искам да ти кажа, отговори мозъкът му.
— Имах това, което ти би могла да наречеш безотговорна майка. Пияница. Тя беше пияница. А баща ми беше никой. Никога не съм го познавал. Поне така мисля. Но майка ми беше… брат й беше разпространител на наркотици. Значителен. Много пари. Тя беше, не знам как да се изразя, объркана. Той се погрижи за нея. Беше кривнала далече от правия път. И аз бях на същия път, поне в началото. Това беше моето начало. Като дете, нали разбираш. Изпълнявах поръчки. Готвех. Поръчките се свеждаха главно до купуване на алкохол. Купувах й пиячка. И сега си мисля за това, за момчето, което купува от близкия магазин. Господи, какво време от живота ми беше това!
— Лош път? — попита тя.
— Беше зла и пияна — поясни той.
Отпи от бирата. Не му се говореше за това. Страхуваше се, че тя ще разбере намека. Да промени темата. Едва ли имаше смисъл: тя го гледаше в очакване.
— Беше объркана за всичко. Пари. Алкохол. Понякога изпиваше цяла бутилка докато съм на училище, а до завръщането ми мислеше, че въобще не съм купувал тази бутилка, че съм изхарчил парите й, като че ли бяха нейни, парите. Веднъж месечно получаваше чек. От брат си. Пари от наркотици, както по-късно разбрах. Лоши пари. — Той се почувства малко по-спокоен. Не беше чак толкова трудно да се говори на тази тема, колкото беше очаквал. Тя изглеждаше заинтересована, но не ужасно разстроена. Винаги беше мислил, че ако говореше за това, слушателят му би се разстроил — така, както той се чувстваше. Бесен. Истински бесен.
— И така, ти се разболя? — попита тя. — Кашлицата — му напомни.
— Не, не — възпря я бързо. — Не се разболях. Аз… тя… когато побеснееше, когато се объркваше, тя… тя си го изкарваше на мен. Предполагам, защото съм й бил подръка.
— Биеше ли те? — попита го, но въпросът й имаше за цел да внесе яснота, не да отправи обвинение.
— Да — кимна той. — Имаше такова нещо. — Помисли, че е време за ориза със скариди. Чувстваше се нервен, нищо не можеше да го успокои. — Да, биеше ме — призна. Колко пъти беше лъгал училищната сестра за това? Колко много години не я беше издавал? А точно в тази нощ той изведнъж започна да сваля бремето от себе си. „Какво става, по дяволите!“, се питаше. — Биеше ме непрекъснато. И след толкова много бой трябваше да се науча да бягам. Боят те учи да бъдеш страхливец — поясни с неохота. Това беше най-трудното за него — че е трябвало да бяга. През всичките по-късни години, а и сега бягството от нея му се струваше нещо недостойно. Като че ли не беше достатъчно силен. Винаги беше искал да отвърне на ударите й с удар. Никога не беше вдигнал ръка. Лицето й беше цялото подуто, очите й нефокусирани. Кой би могъл да удари такова нещо?
— Не е необходимо да говориш за това — повтори тя. Бяха изминали няколко минути. Той разбра, че не беше докоснал храната си. — Но аз искам да чуя, ако наистина имаш желание да говориш.
— Бягах — повтори той. Почувства паренето в очите си и се замисли дали не трябва да напусне масата. — Бягах — каза го отново. Преглътна. Имаше чувството, че в гърлото му беше заседнала пилешка кост. — И се научих да се крия, докато тя се укроти. По-точно, докато загубеше съзнание. Често я намирах на пода. Като кит, излязъл на брега. Легнала. Не можех да я мръдна. Мислил съм си, че е мъртва. Предполагам, че съм искал да бъде така. — Той почувства, че в очите му се появяват сълзи и че няма сила да им се противопостави.
Аби не изглеждаше силно повлияна. Тя продължаваше да го гледа напрегнато, но той чувстваше, че от нейна страна нямаше присъда. Тренирана е за такова нещо, помисли, като изведнъж разбра защо беше избрал да каже всичко това точно пред тази жена. Тя е подходящата.