Дарт се отдръпна и се строполи до нея, премалял и замаян от наслада. Продължи да лежи така. С пръстите, преплетени върху белия й корем, със затворени очи, тя се усмихваше, но не казваше нищо. Дарт помилва ръката й и усмивката й стана по-широка и тя отново кимна, съсредоточена в себе си. Тази секретност, тази уединеност на удоволствието беше, което той намираше така интригуващо. Наблюдаваше я през приятния полумрак на стаята.
Няколко минути по-късно, все още със затворени очи, тя попита:
— Имаш ли да ми дадеш някаква копринена риза?
— Имам много ризи.
— Копринени?
— Имам една, която е копринена — отговори той. Беше му от Гини като подарък за рожден ден. — Черна.
— Нямаш нищо против? — попита го, като обърна главата си така, че сега носовете им бяха съвсем близо един до друг.
— Ни най-малко.
— Чувствам кожата си толкова приятно — изрече тя по начин, който го стимулира.
Тя скочи неочаквано, запали нощната лампа и гола, като не се смятаха чорапите й, приближи и претърси шкафа му. След като намери ризата, тя обърна лицето си към него. Тялото й продължаваше да бъде облято с розово, лицето и очите й искряха, гърдите й имаха матови отблясъци. Мушна дясната си ръка в ръкава.
Досещайки се, че беше направил пропуск, Дарт каза:
— Искаш ли да вземеш душ? Да си поделим един душ?
— О, не — отказа тя решително, придружавайки думите си с характерната си лукава усмивка. — Не искам да загубя това.
В този момент високо прозвуча противопожарната аларма и Дарт скочи. Той подуши дим. Побиха го тръпки страх. Много се страхуваше от огън и този страх водеше началото си от факта, че майка му пушеше.
Може би причината беше страхът от сушилнята от времето, когато беше малък, или споменът за голям пожар на Запад, на който беше станал свидетел като тийнейджър — големи огнени вълни със светлооранжев цвят, които се носеха по равнината и прострелваха с гъсти сиви сажди синьото безкрайно небе — или може би, помисли си той, просто една интуитивна реакция срещу нещо, което би могло да причини бърза смърт, но Дарт почувства паника и въпреки че видя ужасения израз на Аби и движението на устните й, той не чу никакви думи. И двамата си бяха навлекли дрехите — той даже не си спомняше как беше станало това — и сега стояха в коридора. Поради горещината тя потърси с опипване вратата на апартамента, коленичи и подуши между килима и вратата.
— Всичко е наред — я чу той да казва, така, като че ли някой най-после беше усилил звука.
— Готова ли си? — попита той.
— Тръгваме — се чу гласът й над стържещия звук от алармата. Някъде отдалече прозвуча първият плачлив вой на една сирена. — Ти готов ли си?
Той кимна, вниманието му беше приковано върху всичко онова, което оставяше след себе си, върху спомени и предмети от времето, прекарано тук с Гини. Тя сложи ръката си на дръжката на вратата.
— Бавно — предупреди я той, отдръпвайки се встрани.
Тя кимна и отвори вратата. Нямаше никакъв пламък, никакъв облак дим, само усиленият звук на алармата и виковете и бягащите стъпки.
Мак пое надолу по стълбите. Всеобщ хаос цареше около тях, докато бързаха към централното стълбище и започнаха спускането си. Миризмата на мазен пушек завладяваше всичко. Това беше миризма на страх и стара боя и прах, на всички тези години, през които Дарт беше използвал тези стълби, избягвайки уморения асансьор. Беше миризма на финалност.
Докато слизаха, димът се сгъстяваше, обвиваше ги като мъгла. При всеки завой на металния парапет те проверяваха дали са заедно. Широко отворените й очи го огледаха. Отдолу идваха звуци, пълни с паника. Два етажа по-долу Дарт зърна няколко познати лица и му стана чудно как е могъл да живее толкова години на това място и да познава толкова малко от съседите си. Те го познаваха, главно знаеха, че е полицай, и макар че имената на някои му бяха известни, това не беше достатъчно.
— Госпожа Еймъри — каза той на Аби, когато се спря пред изхода за пожар на приземния етаж.
Елеонор Еймъри се движеше в инвалидна количка и беше избрала тази сграда поради близостта й с един от градските автобусни маршрути. Тя наближаваше осемдесетте и страшно много държеше на независимостта си.
Както изглежда, Аби се ориентира по начина, по който го каза, и се спря, за да му помогне да установят дали вратата е нагорещена, преди да продължат до коридора долу. Тук димът беше по-тежък, по-гъст и според Дарт той идваше от гаража, гореше кола и това намали паниката, понеже огънят можеше да бъде ограничен достатъчно в бетонния гараж.