Тя продължи:
— Новите полици. Помниш? Добрах се до сметки…
На два пъти Дарт я беше прикривал, беше й помагал да се измъкне от неприятности със закона, само за да бъде заловена трети път. Това доведе до федерална присъда, нещо, което Дарт не можеше да промени. Сега той се чувстваше виновен за това, че беше поискал от нея да свърши тази работа.
— Излиза, че има десетки нови сметки, всички платени от фондове трансфери от една и съща сметка. Корпоративна сметка в Юнион банк.
— Десетки?
Тя кимна.
— Всичките на мъже и въпреки че не съм ги проверила всичките, знам, че най-малко трима от тях имат съпруги, регистрирани в системата като жертви на насилие.
Тестовете, помисли Дарт. Не каза нищо.
— Мисля, че е станало това, че навлизайки в Юниън тръст, съм нахлула през защитна врата.
— Нахълтала си в банка.
— Електронно — уточни тя, добавяйки като самозащита: — Как иначе бих могла да разбера кой е платил всичко по застраховките?
— Било е претърсване — промърмори той, предполагайки, че осигуровката е била използвана като подтик за добиране до обекти за тестуване.
— Какво?
— Няма значение — махна с ръка той.
— Мислех, че имам на свое разположение дупка в стената — обясни тя. — Мислех, че съм влязла много чисто. Но може би на излизане съм стъпила върху нещо. Не знам. Знам само, че моят софтуер откри, че съм под наблюдение.
— Следили са те? — възкликна той.
Тя кимна.
— Изглежда знаят какво съм търсила.
— И ти дойде направо тук?
Лицето й стана много сериозно.
— Не трябваше да постъпвам така, нали?
— Човек никога не знае — проточи Дарт. — Съмнително е дали са те поставили под физическо наблюдение. Ако бяха федералните…
— Щяха да ме арестуват — довърши тя. — Разбираш ли? — Наклони се напред. — Тази е една от причините, поради които дойдох направо тук. Надявам се — по дяволите, моля се на Бога, че може би при вас ще се намери някаква постановка, нещо по-леко… Защото иначе…
— Това е работа на частна фирма — каза той.
— Да, частна. И какво, те могат да ми разгонят фамилията в съда. Предпочитам да си имам работа с вас, отколкото с някоя корпорация.
— Могат да те преследват по един или друг начин, но няма да го направят. — Корпорациите рядко прибягваха до услугите на съдилищата. Те огласяваха случая и демонстрираха, че системата им е уязвима на електронна атака. Предпочитаха да не се вдига шум, като често пъти се отказваха от всякакви обвинения, като в замяна се задоволяваха с някаква мярка срещу извършителя на пиратското деяние. При случай въпросният нарушител получаваше предложение за работа от същата тази компания. Той й напомни: — И не е добре да си имаш работа с нас, защото си в изпитателен срок. Едно второ осъждане…
— Ще лежа в затвора. Знам. — Тя кръстоса ръце и сви рамене. — Изплашена съм до смърт, Дартели — промълви тихо. — Но ти открих името на компанията. Поне не идвам с празни ръце.
— Хората, които са купували тези полици?
— Те са плащали от корпоративна сметка под името „Роксин инк“.
Бъд Гормън щеше да отговори на въпросите, свързани с „Роксин“. Дарт си записа името.
Тя каза:
— Мислех, че това ще ти хареса.
Дарт вдигна глава от бележника си, все още й беше много сърдит.
— Защо, Гин? Защо трябваше да рискуваш?
— Какво, сърдиш ми се за това, че ти помагам?
— Високо оценявам тази помощ. Работата не е в това, че…
Тя го прекъсна:
— Искам да сме пак заедно.
Гласът й беше единственият звук в нагорещената стая, когато Дарт отклони погледа си отново към бележника, а Гини започна да драска по нещо залепнало върху масата.
— Липсваш ми — почти прошепна тя.
— Ти също ми липсваш — отговори той честно. — Ти си с някого — напомни й той.
— От това, което чувам, и двамата сме.
— Да, аз също. Нещо такова.
— Нещо такова?
— Съм.
— Аби Ланг — подсказа тя.
Той нямаше какво да каже. Гини го беше изоставила. Това, което правеше сега, си беше негова работа и само негова.
Каза:
— Фирмите имат свои собствени системи за компютърна сигурност, така ли е? И следят за пробиви в системата. Например тази банка.