— Да.
— Така че, ако някой знае нещо за теб, това ще е тази частна фирма или самата банка.
— Направих го от вкъщи — поясни тя, както винаги изпреварвайки го. — Всичко е на домашния ми компютър.
— Могат ли да стигнат до теб по обратния път?
— Зависи от това колко ги бива — отговори. — От колко време подозират съществуванието ми. Нормално не биха могли да ме хванат, но бях твърде дълго в системата. Биха могли. Зависи.
— А ако са успели?
— Биха могли да действат или да изчакат втори мой опит. Два или три опита са нещо по-убедително… ще им е по-лесно да ги използват срещу мен.
— Но ти няма да правиш такива опити.
— Не. — Тя се засмя нервно. — По всяка вероятност.
— Значи изчакваме — каза той. Тя кимна. — Добре ли си?
— Разтревожена.
— Разбирам — съгласи се той.
— Ако са частна агенция, могат да ме наблюдават, нещо такова. Мисля, че това главно ме тревожи — мисълта за това. Знаеш, наблюдение.
— Биха могли — отстъпи той. — Но ако направят грешна стъпка — напомни й, — тогава можеш да направиш кръгом и да ги съдиш — и това може да доведе до отпадане на обвиненията.
Тя кимна, но страхът очевидно не я беше напуснал.
— Това е една мисъл — продължи той. — Ако заподозреш нещо такова — електронно наблюдение, каквото и да е подобно на това — трябва да ми съобщиш. Може би ще успеем да обърнем положението срещу тях. — После попита: — Добре ли си? — Тя изглеждаше ужасно.
Тя отново кимна, но беше престорено.
— Какво ще кажеш за това нещо? — попита тя. — Какво ще стане с нас?
— Зелър ми казваше: Ако пътят пред теб се разклони, дръж и двете посоки — отговори Дарт.
Това изтръгна от нея усмивка. Тих смях. Дарт се изкашля.
— Мисля, че се намирам пред такова разклонение — каза той, — пред това разклонение на пътя.
— Разбирам.
— Не казвам не.
— Разбирам.
— Аби може да се опита да си подобри отношенията с нейния бивш. Ако това стане и излезе успешно… Кой знае?
— И това те задоволява? — попита тя недоверчиво.
— Това е особена връзка — отговори той. — На вълната на момента.
— Не мога да кажа, че не изпитвам ревност.
— Що се отнася до Аби и мен, утрешният ден е далече.
Тя го погледна със сълзи в очите. Той пусна ръката й.
— Съжалявам — промълви тя.
— Разбирам — кимна Джо Дарт. — Аз също.
Дарт потърси Бъд Гормън вкъщи и го улови, преди да си е легнал.
— Искам още една услуга — поде Дарт предпазливо, като се опитваше да разбере дали в последно време не беше вече поискал твърде много. И като мислеше за глобите за превишаване на скоростта, добави: — Ще ти бъда много задължен след толкова много услуги.
— Ти остави глобите. Търся да си купя джип. Вчера ударих едно малко парче желязо — мантинелата на разделителната линия. Движех се с около седемдесет… — „Вероятно в зона с разрешение до тридесет и пет“, помисли Дарт. — Това нещо подскочи и ми проби резервоара. Истински късмет, че не гръмнах. Днес следобед оглеждах джипове по магазините. По тези места е опасно.
— Става дума за една компания на име „Роксин инкорпорейтид“.
— Нарича се „Роксин лаборатории инкорпорейтид“ — поправи го Гормън. — Занимават се с биотехника, генетика. Вярвам, че си получил това, което ти изпратих.
„Генетика!“, помисли Дарт.
— Но ти откъде знаеш…?
— Получи ли пратката или не? — прекъсна го Гормън.
— Не съм проверявал днес. Все едно, че съм умрял. Не ставам за нищо. — Генетика, помисли той отново. „Роксин лаборатории инкорпорейтид“ са закупили здравноосигурителни полици за известни сексуални насилници — като самозащита в случай, че тестовата програма тръгне зле. А тя е тръгнала зле.
— Все едно, че си умрял, а? Сега за момент бъди жив, защото това, за което ти говоря, е списъкът на клиентите на „Проктор секюрити“, за който ме беше помолил. Прегледах всеки чек от последните двадесет и четири месеца. Изпратих ти списъка с компютъра.
— Но „Роксин“? — Дарт отново започна, но беше веднага прекъснат.
— В списъка е, Джо. „Проктор секюрити“ е в договорни отношения с тях. Те са голям клиент. Поставих ги в първата десетка на списъка.