Ричард му направи знак да седне, попита го дали иска да му донесе нещо за пиене и когато Дарт отговори отрицателно, се оттегли през една врата, която след излизането му издаде звук, както при заключване. След четири мъчително дълги минути вратата се отвори и влезе жена на средна възраст с тъмноруса коса, която носеше консервативно сив костюм и кремава блуза, беше грациозна и с изправена глава. Мъкнеше голяма черна кожена чанта, настани се в едно кресло, а в съседното остави чантата. Обута бе в черни обувки с ниски токове.
Никога не е била хубава, макар и винаги елегантна, реши Дарт, преди да я чуе.
— Добре дошъл в „Роксин“ — поздрави тя в стил на екскурзовод, без да пречи на обувката си да се изплъзне от крака й.
— Чудесно място — реши да каже Дарт. — Не се вижда от пътя.
— Да. Само от реката. И само ако човек се загледа. Уединеността му прави впечатление.
— Чувал съм, че времето ви е изключително ценно, затова ще премина направо към въпроса — започна той.
— Много любезно, детективе.
— Необходимо ми е да сверя някои имена… мъже от тест, който провеждате…
— Клинични изпитания — поправи го тя. — Кое от тях по-точно?
Дарт загуби увереността си. Доктор Ариел Мартинсън беше директор на отдела за изследователска дейност и развитие на „Роксин“. Той беше изненадан, че при първия си опит беше успял да стигне до самия връх — съвсем не това, което беше очаквал.
— Имената са у мен — продължи той, подавайки й един лист от бележника си. Малкият набръчкан лист от бележника изведнъж му се стори нещо крайно непрофесионално. Почти изпита желание да се извини.
Мартинсън беше жена, чието присъствие внушаваше силен респект, правеше силно впечатление, беше една от тези личности, в които Дарт можеше мигновено да усети лидерските качества. Двете статии, които беше взел от „Уолстрийт джърнал“ и „Ню Йорк таймс“, я представяха като жена пионер в един преобладаващо мъжки свят, носител на десетки престижни награди, включително наградата „Макартър“ от триста хиляди долара по времето, когато е била в Мичиган, където е участвала в работата на голямо изследване за човешките гени. Специалността й беше хормонална генна терапия. „Уолстрийт джърнал“ изразяваше мнението, че „Роксин“ е на прага на откриването на генна терапия на страничните ефекти от менопаузата, което, проектирано в пазарни измерения, означаваше осемстотин милиона долара годишно.
Тя имаше нервната привичка да подръпва късо подстриганата си тъмна коса надолу покрай дясното си ухо и да си играе с нея. Беше застанала почти в профил към Дарт, като прикриваше, доколкото е възможно, тези свои движения, като че ли съзнаваше какво прави, но че не е в състояние да се контролира. Това от жена, която, съдейки по всичко около нея, се владееше пълно.
Тя прие листа, прочете имената и проведе телефонен разговор, като продиктува тези имена в слушалката за някоя си Анджелика.
— Да, разбирам — приключи с разговора, благодарейки на жената, преди да затвори телефона. Обърна се наполовина, така че да не бъде с лице към Дарт и поглеждайки го с периферното си зрение, го информира: — Да, регистрирани са при нас, въпреки че, боя се, това е всичко, което мога да споделя в този момент.
Дарт беше изумен от нейната откровеност. Беше очаквал шикалкавене.
— Регистрирани са — повтори той, без да му е много ясно как да продължи нататък, тъй като се беше предварително подготвил за битка.
— Да.
Той се замисли, като пресмяташе възможностите. Беше сигурен, че тя ще откаже да обсъжда естеството на процеса.
— Знаете ли, че всичките трима са мъртви? — Той направи пауза. — Самоубийци?
Новината явно имаше ефект, въпреки че тя сдържа добре изненадата си.
— Клиничните изпитания се провеждат на тъмно, детективе, знаете ли това? Като създатели на лекарството ние можем или да наемем независимо лице, или да останем с ангажиран тим за нашите двуетапни изпитания за ефикасност. И по единия, и по другия начин тези изпитания се провеждат на тъмно, с други думи въпреки че сме осведомени за имената на участниците, а понякога имаме и участие в подбора на тези индивиди, ние не сме информирани за това, кой получава действителното лекарство и в стадии три на кого се дава безвреден заместител, ако фактически участва и тестуване със заместител.
— Разбирам — кимна Дарт, отново изпитвайки чувство на неувереност. — Бихте ли проявили желание да обсъдим естеството на това изпитание? — попита той.