Дарт насочи волвото в извитата отбивка от пътя и паркира в близост до патрулна полицейска кола пред двуетажната къща от тухла и камък. Аби дръпна към себе си огледалото за задно виждане и прокара четка през косата си. Двамата окачиха значките си около вратовете си и влязоха през предната врата.
— Туна е със съпругата горе — съобщи полицаят Бени Уебстър. Таня Фиш, офицер от полицията, която наричаха Туна, беше явно служебният партньор на Уебстър. — Съпругата е взела нещо успокояващо и сега е в страната ла-ла. Няма никакъв смисъл да се опитваме до сутринта. Не сме се докосвали до нищо в кабинета. Но той е страшно разхвърлян — додаде той, поглеждайки към Аби Ланг, сякаш тя би могла да изпита някаква трудност да разбере това. — Един куршум, който е преминал през небцето. Девет милиметра.
— Кой се занимава със случая? — попита Дарт.
— Ковалски и… — беше отговорът.
Дарт и Аби се спогледаха, с което прекъснаха униформения.
— Нещо лошо? — попита Уебстър, забелязвайки това.
— Просто е малко смущаващо — отговори Аби.
Уебстър продължи:
— И техният помощник-шеф.
— На Западен Хартфорд? — изясни Дарт. — Нолън? — сети се той.
— Той. Да. Само че не е тук. Появи се, разговаря с К — каза, имайки предвид Ковалски — и изчезна. Тъй като случаят е самоубийство, изглежда, че не беше много разтревожен.
— Искаше да уведоми шефа и да подготви изявление — раздаде се гласът на Роман Ковалски. Изглеждаше уморен, копчетата на ризата му показваха, че се беше облякъл набързо. — Какво те води тук? — попита той Дарт.
— Сержант Хейт.
— А теб? — обърна се към Аби.
Тя нямаше желание да обяснява, че е била с Дартели. За полза на самия Ковалски го поправи:
— А теб, лейтенант. Нали това искаше да кажеш, детективе?
Ковалски я изгледа злобно.
— Съпругата е отсъствала с приятели до около преди един час. Прибира се, намира мъжлето простряно в кабинета. Обажда се на 911. — Ковалски отново погледна Аби и Дарт разбра, че може би се занимава усилено със своята аритметика.
Входното фоайе имаше нисък таван с ръчно изрязани тъмни летви и гипс, в който се виждаха жълти сламки. Вляво от Дарт до пода се спускаше покрито със сив килим стълбище. Той отмина една малка каменна колона, която поддържаше плетена кошница, пълна със сладки и бонбони за празника и пресни плодове. Беше на мнение, че точно в тази нощ, нощта на Вси светии, би трябвало да има, че трябва да има, потенциални свидетели навсякъде наоколо.
— Как е намерила къщата, отключена или заключена — попита той Ковалски.
— Ако искаш да седиш на шибаната трибуна и оттам да гледаш, нямам проблеми — изсумтя Ковалски. — Но ако искаш да си играеш на играта двадесет въпроса, наври си опашката някъде другаде.
— Знаеш ли кое е особено забележително у теб? — каза Аби на Ковалски, като направи крачка покрай него и приближи отворената врата на кабинета. — Това е деликатният начин, по който боравиш с езика.
Той отвори уста, за да отговори, но тя го сряза, като вдигна пръст към него.
— И много внимавай какво казваш пред твоите началници, детективе. — С допълнителна доза злъч тя добави: — Защото при най-малката възможност ще те разжалвам.
Дарт се усмихна на Ковалски и повдигна вежди, за да го подразни.
Пристъпвайки към Дартели, Ковалски изрече сериозно:
— Преди да вляза, ще изчакам Бъз. Не пипайте никакъв шибан предмет. — Той измъкна пакет „Марлборо“ от джоба на палтото си и захапа една цигара. — Ще бъда навън.
Кабинетът имаше размерите на кухнята и всекидневната на Дарт, взети заедно. Ориенталски килими, тъмни антики, камина от камък и тухла с две колони, изрисувани с фантастични фигурки, които поддържаха дебелата четири инча полица от орехово дърво. Под трупа голяма локва кръв върху килима. Проекция на тавана на разплискан материал от откъснала се горна част на човешка глава. Маслен портрет на мъж с месест червен нос, живял по времето, когато благодарение на речната търговия Хартфорд е процъфтявал, командваше сцената над камината. Подвързани в кожа книги задръстваха рафтовете и имаха вид на недокоснати и непроменени. Като на витрина. Дарт обърна внимание на няколко празнини между томовете, които напомняха липсващи зъби.
Тялото представляваше каша, изсипана върху покрит с възглавница от брюкселска дантела стол от орехово дърво. Онова, което беше останало от главата, беше отхвръкнало назад като резултат от изстрела. Горната половина от облеклото на мъжа беше кафява поради засъхващата кръв.
— Харолд С. Пейн — прочете Аби Ланг, като разглеждаше пощенския етикет върху един екземпляр от „Изкуства и антики“, който лежеше върху странична масичка от черешово дърво. — Не го познах без лице.
— Ти го познаваш.
— Компютърна порнография. Секс сцени и дребни порнозвезди по интернет. Поръчани по пощата фото CD-ROM. Дигитална порнография. Хората от Федералното бюро го спипаха, но и аз имах участие. Да, познавам го.
— Изглежда доста интересно — промърмори Дарт.
— Нещо такова. Взе си четирима адвокати и беше оправдан по всички обвинения, с изключение на пощенските поръчки, ако си спомням добре.
Дарт нямаше намерение да поставя под съмнение паметта й.
Тя продължи:
— Всичко относно порнографията по интернет остава малко неясно, ако мога да се изразя така. Все още въпросът се изяснява.
— Той има ли досие в отдела за сексуални престъпления? — попита Дарт.
Тя го погледна в очите, разбираше добре въпроса му.
— Не — отговори просто, но все пак успявайки да му внуши, че намеците, съдържащи се във въпроса му, не й са по вкуса. Очите й казваха: „Никой не ми пипа папките, без да знам за това“.
В желанието си да промени темата Дарт посочи коняка на бюрото, разсипан пепелник до крака на креслото и остатък от пура на килима. Изглеждаше, че Пейн си е налял коняк, изпушил е една пура, а след това е захапал дулото.
Вляво, в ъгъла, се намираше вграден шкаф от орехово дърво. Останалата част от тази стена беше покрита от пода до тавана с рафтове за книги. Четири прозореца с оловни рамки на стъклата заемаха по-голямата част от стената зад бюрото, където се намираше един компютър.
Преди пристигането на Браг и другите, и докато все още разполагаше с няколко мига спокойствие, Дарт огледа внимателно сцената на произшествието. Съпруг, оставен сам, докато жената е отишла на парти, чаша коняк, пура и куршум през устата. Перфектно самоубийство, помисли той, като повярва с цялото си същество, че Пейн е бил убит. На ръба на бюрото забеляза нещо, което изглежда беше комплект инструменти за почистване на оръжие, и още нещо, което явно беше кутия патрони. Не се виждаше никакво писмо от тези, които оставят понякога самоубийците, но съпругата може би е намерила такова. Пистолетът висеше от десния палец на мъртвия, Дарт беше в състояние да предскаже, че парафиновите тестове ще потвърдят, че същата ръка е задействала оръжието, и се чудеше как това е било възможно да се постигне.
За разлика от другите самоубийства, той си представяше това по начина, по който една публика вижда действията на илюзионист: дебнеше да улови някой трик. Опитваше се да възпроизведе как един Зелър или един Ковалски би могъл да нарисува толкова ясна картина. Шперц или друго подобно средство би могло да помогне на един убиец да проникне вътре — никакъв трик тук. Но после какво? Да се наложи над Пейн — да го повали с удар, така че да загуби съзнание, да прояви старание да го удари по тази част на главата, която след това ще се пръсне при навлизането на куршума. Ще трябва да разбереш необходимото за пистолета, помисли той. Щеше да е необходимо някаква предварителна работа. Но пистолетите бяха регистрирани, а повечето от оръжията за домашна употреба се държаха в чекмеджетата на шкафчета до леглото или пък върху горните рафтове на кабинетите.
Това, което го измъчваше, беше отсъствието на материални доказателства. При скока на Стейпълтън материалът — от решаващо значение при всяко разследване — не даваше указания за наличието на някакъв мистериозен посетител. Същото можеше да се каже и за материалите около случая Лорънс: в доклада на Теди Браг се споменаваше за откриването на някакви медни стружки върху тялото — от шнура, използван за обесването, предварително очакваните памучни и синтетични влакна, типични за всички подове, и косми от главата и тялото, но само от жертвата. Нищо не даваше повод да се мисли за нечиста игра. Сценарият пред него говореше за същото — изглеждаше чиста проба самоубийство. Добре обученият в науката криминалистика Дарт разчиташе точно на това — разместването на доказателствения материал не можеше по същество да бъде избегнато, косми и влакна постоянно сменяха местата си: лицето, което е влязло в стаята, е оставило такъв материал, лицето, напуснало стаята, е отнесло със себе си такъв материал. Всякакъв вид органична материя от листа до цветен прашец, автомобилни подови подложки, дрехи, храна, семена, косми, зацапвания и прах. Изглеждаше необяснимо, че самоубийствата са били осъществени без разпиляването на подобен материал — и Дарт знаеше, че обвинителят ще каже точно това: няма веществени доказателства, следователно няма процес!