Уебстър приближи и Аби го попита:
— Съпругата влизала ли е в кабинета?
— Казва, че е влизала, да. Каза, че е опипала пулса му — лявата му ръка. — Той се закиска. — Можеш ли да си представиш, някой да си помисли, че нещото в това кресло би могло да има пулс. Хайде да си говорим за сънища.
— Колко време е била в стаята? — зададе следващия си въпрос Дарт.
— Не знам. Не каза.
Дарт, чиито мисли бяха заети с влакната, се отпусна върху едното си коляно и приближи главата си съвсем близо до пода. На Уебстър подхвърли:
— Носела е чехли: сини мъхести чехли. Така ли е? — Той вдигна поглед към полицая, който като че ли не си спомняше.
— Аз… а…
— Провери.
— Да, сър. — Уебстър се раздвижи енергично и Дарт след малко чу стъпките му, които се бяха отправили нагоре по стълбата.
— Какво? — попита Аби, като коленичи.
— Наведи се ниско. — Дарт направи демонстрация, почти докосвайки с ухо пода.
Аби се пошегува:
— Приятно ми е, когато говориш мръсотии. — А след това повтори движенията му.
— Виждаш ли ги? Влакната? — попита той. — Вгледай се добре.
— Да! — възкликна тя развълнувано. — Сини влакна!
— Точно така. А виждаш ли накъде водят?
— Към шкафа. Не към тялото.
— Точно така. И?
Тя изви главата си и малко остана двамата да се целунат, както бяха с прилепени уши към дъсчения под.
— Оттук до мъртвия има тъмна ивица върху килима.
— Бива те — каза й Дарт.
Задникът й стърчеше високо и за момент той спря да мисли за влакната.
— А между шкафа и бюрото има една по-светла ивица.
— Мъхът е изтрит.
— Шкафът е бил посещаван много пъти — изтъкна тя.
— Съгласен.
— А по-тъмната ивица? — попита тя.
— Мъхът е изправен. Насочен е в друга посока.
— Защо? — попита тя.
— И аз питам същото. — Докато мислеше напрегнато, Дарт влезе в стаята. Беше се уморил да чака Теди Браг. Каза на Аби: — Чакай тук. Не допускай никого вътре.
— Джо?
Той се отдалечи бързо. Във фоайето попадна на Уебстър, който тъкмо слизаше по стълбите. Полицаят потвърди:
— Сини мъхести чехли, детективе. Още е с тях.
Ковалски оглеждаше с възхитен поглед сцената, като се занимаваше с втората си цигара. Когато Дарт минаваше покрай него, Ковалски попита:
— Чукаш ли я, Дартели? — Дарт продължи по пътя си. — Причината, поради която питам, е, че в полза на предположението ми говори начинът, по който тя изглежда, нали разбираш? Цялата поруменяла около гърдите и шията. Малко по-усмихната, отколкото е нормално за нея. И тъй като виждам тук колата ти, мисля, че двамата сте пристигнали заедно и че е малко късничко за такова нещо. — Дарт стигна до колата си. — Добра ли е, Дартели? Разпространено е мнението, че устните на една жена са еднакви и на двете места. Ако това е вярно, постижението ти е забележително.
— Затвори си човката, Ковалски — изръмжа Дарт, докато измъкваше два чифта обвивки за обувки и гумени ръкавици от багажника на волвото, където Дарт държеше торба със средства за оказване на първа помощ, предпазна жилетка и торба за материали от сцени на произшествия.
— Наистина има хубава уста — измърка Ковалски.
Дарт затвори багажника и в същия момент чу приближаването на някаква кола. Вероятно Теди, помисли той и реши да побърза. Премина покрай Ковалски, но след това се спря. И процеди:
— Знаеш ли какво, някога мислех, че си точно толкова тъп, колкото твърдят всички. Тъп, колкото са тъпи действията ти. — Главата на едрия мъж се завъртя и той заби погледа си в очите на Дарт. Дарт продължи: — Ако по някакъв начин си осрал мястото на произшествието, ще ти разпоря задника. — От носа на Ковалски изскочи пушек и той изгледа Дарт с такава омраза, че детективът можеше да очаква нападение. — Кажи на Теди, че съм влязъл без него.
— Не можеш да направиш това! — протестира Ковалски.
Дарт вдигна ръката си, в която държеше книжните обвивки за обувки.
— Хайде, спри ме. — Обърна се и влезе.
До вратата на кабинета, точно когато колата на Браг спираше навън, Дарт и Аби нахлузиха книжните обвивки върху обувките си и си сложиха гумените ръкавици.
Дарт й каза:
— Искам да ме водиш. Дръж ме доколкото е възможно далече от сините нишки и от изправения мъх.
Дарт се придържаше наблизо до стената и стигна до шкафа, без да изисква някакви особени напътствия от Аби.
— Какво точно търсиш? — попита тя.
Той отвори шкафа и пред погледа му се откри голям телевизор и асортимент от стереоуредби. Опипа слепешката с обвитата си в ръкавица ръка вътрешността на шкафа.
— Какво има, Джо? — попита тя.
Пръстите на Дарт попаднаха на солидно парче метал, скрито под първия рафт. Той го обхвана, бутна го, дръпна то. Щрак! Краят на шкафа отскочи от стената. Дарт плъзна пръстите си в отвореното място и го дръпна, както се дърпа врата, за да се отвори.
— Боже мой… — ахна тя.
— Стой до стената — посъветва я той.
Аби се приближи до него. Дарт издърпа шкафа до последна възможност и намери вътрешния ключ за осветлението.
Двамата чуха как предната врата се отваря и заедно с това гласовете на Ковалски и Теди Браг.
— Да не се пипа нищо — каза Дарт, като влезе пръв в скритата стая.
Стаята нямаше прозорци. Мястото, което се намираше най-близо до тайната врата, имаше вид на компютърна видео лаборатория, а останалото беше посветено на библиотечни шкафове, натъпкани с книги с най-различна форма и големина, подвързани с плат и кожа. Огледани по-отблизо, книгите изглеждаха износени и съвсем стари. Една от полиците съдържаше няколко дълги реда видеокасети.
— Десет срещу едно — ахна Аби, — това е вещественото доказателство, което хората от Федералното бюро не са успели да открият.
Електрониката съдържаше два компютъра, бяла маса, няколко лампи на триподи, две видеокамери, скенер, цветен лазерен принтер и телефон.
— Хубава покъщнина — промърмори Дарт.
— Хубави пари — уточни тя.
Отделна маса се заемаше от двадесет и седем инчов телевизор и видео.
Ковалски влезе зад тях. Дарт погледна най-напред обувките му. Беше побеснял от това, че беше без книжни обвивки — на теория всички веществени доказателства от косми и влакна трябваше да се считат замърсени. Това поведение беше толкова типично за този човек, че Дарт сметна за ненужно да коментира. Ковалски не ставаше за нищо.
Ковалски направи крачка напред и отвори една от подвързаните с кожа книги.
— Ръкавици! — кресна силно Дарт. Но книгата вече беше докосната.
Ковалски, игнорирайки напълно Дарт, разлисти страниците.
— Ау! Това може да накара даже мен да се изчервя. — Аби надникна над рамото му и Дарт видя как лицето й се обля в червенина, тя се отдръпна бързо встрани, отстъпи назад и се изкашля.