— Мислех, че си устойчива, Ланг — подразни я Ковалски.
— Ръкавици, Ковалски! — повтори Дарт с раздразнение.
— Да, да.
— Ръкавици! — вече изръмжа Дарт, издърпвайки книгата от ръцете на детектива.
Дарт хвърли поглед върху книгата. Въпросната снимка показваше гола жена, окачена под един кон на кожен хамут. Напук на пропорциите тя осъществяваше полов акт с жребеца по начин, по който не оставяше нищо за въображението. Дарт затвори шумно книгата, отвратен.
Ковалски беше тактичен да отбележи:
— Да си играла на конче някога, Ланг? — Сега вече с ръкавици, той взе книгата от Дарт, отвори я и каза: — О, боже мой! Това може да те разплаче! С делфин, Дартели. Гледай, гледай! Какъв инструмент има това животно.
— Успокой се — сопна му се Дарт.
Ковалски нагласи книгата пред очите на жената.
— Какво е това, Абигейл? Морска свиня или делфин?
Тя отклони погледа си.
— Не, благодаря.
Дарт повторно грабна книгата.
— Достатъчно! — изскърца той. — Дръж се като детектив, поне веднъж.
— По-спокойно, Дарт — озъби се Ковалски, с което явно го предупреждаваше. Той се извисяваше с почти три инча над Дартели и го превишаваше в тегло с шестдесет фунта. — Просто се шегувам и това е всичко. — Той погледна Аби и след това отново Дарт. — Без друго тя няма никакви основания да се намира тук.
Дарт се вцепени.
Обади се Аби:
— При тази мръсотия ти се чудиш каква работа има тук отделът за сексуални престъпления? Употреби интелигентността си, Ковалски. — Тя издърпа от рафта подвързана с кожа книга, явно безкрайно стара. Отвори я внимателно. — Латински — определи тя, разглеждайки я внимателно. — Рисунки от дванадесети век. — Запрелиства страниците, като поклащаше глава на това, което виждаше. — Както изглежда, римското духовенство е ценяло високо порнографията.
Поставяйки обратно книгата на мястото й, Дарт каза на Ковалски за обвиненията срещу Пейн и по-ранното участие на Аби. По нищо не личеше, че Ковалски го слуша. Той грабна същата книга с движение на момченце в магазин за сладкиши, отвори я и попита:
— Хей, Дартели, можеш ли да разпознаеш боа удушвач, ако я видиш? — Имаше арогантността да се засмее. — Какво ще кажеш за една половинка? — Той погледна към Аби Ланг и додаде: — Какво ще кажеш, ако се обвие около теб!
Отново Дарт пристъпи към Ковалски, но на конфронтацията попречи Теди Браг, който влезе и с гневен глас наруга всички за това, че са влезли в стаята, преди той да е имал възможност да я огледа.
— Това е сцена на произшествие, а не събрание — оплака се той. — Излизайте!
Дарт се извърна към Ковалски:
— Хайде, кажи му за килима.
Ковалски беше като парализиран.
— Килимът — повтори Дарт, като изпитваше голямо удоволствие.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Лейтенант? — обърна се Дарт към Аби.
Тя каза на Браг:
— Съпругата твърди, че е влязла и проверила тялото. Показанията от влакната противоречат на това…
— Е, и какво? — изломоти Ковалски.
Тя продължи:
— Знаем, че е прекосила стаята, като е стигнала до шкафа, бюрото и е дошла тук, в тази стая. По-нататък се вижда, че мъхът между вратата и тялото не изглежда еднакво. Би било добре да имаме фотоси, преди мястото да е изпотъпкано.
— Мъх? — попита Браг.
Дарт отговори:
— Някой е минал с прахосмукачка тази част на килима, Бъз, много преди да дойдем.
— Минал с прахосмукачка? — изуми се Браг.
— Какво? — добави след него Ковалски.
Отправяйки поглед към Ковалски, Дарт поясни:
— Някой, който се е надявал да отстрани космите и влакната, с цел да скрие това, което действително се е случило на това място.
Браг, явно изнервен, се обърна към детектива:
— И какво действително се е случило на това място, Айви?
— Убийство, Бъз. Държа да се счита за убийство.
— Кой е натоварен със случая? — попита Браг.
Ковалски, зашеметен и в много лошо настроение, трябваше да отклони погледа си от Дарт.
— Аз — оповести той авторитетно, предизвикателно. — И докато не ми кажеш, че разполагаме с доказателства в полза на противното, Теди, ще го считаме така, както го виждаме: самоубийство. Ако имаш някакви основания да се съмняваш, аз нямам нищо против да си сменим конете, ако и когато разберем нещо. — На Дарт додаде: — Да имаш информация, с която аз не разполагам?
Дарт само го изгледа втренчено. Мислеше, че е отишъл прекалено далеч, че беше дошло време да действа твърдо.
13.
Даже банята нямаше да послужи за целите му. Дарт се нуждаеше от изолирано място, място, където не съществува възможност да бъде подслушан, и за предпочитане такова, че да не предизвика учудено повдигане на вежди. Той се отказа и от едната, и от другата стая, където се провеждаха разпити, защото те щяха да привлекат прекалено голямо внимание. Отказа се от стаичката — можеше да влезе някой. Би свършила работа една кола, въпреки че ако двамата влезеха заедно, това щеше да изисква известна допълнителна стратегия, а на настоящия етап и преговори.
И в този момент се сети: асансьора. Това, че Ковалски използваше асансьора в двуетажна сграда, беше повод за много шеги.
Възможността се представи няколко минути след времето за обяд, когато Дарт и Ковалски бяха призовани да се явят в офиса на Теди Браг. Дарт намери Ковалски зает с реденето на пасианс на компютър, който принадлежеше на друг детектив. Ковалски въобще не се извини за това, че прекарва времето си по такъв начин. Вместо това той промърмори:
— Само минутка, съгласен ли си, Дартели? Почти успях. — Дарт го изчака, като нетърпението му се усилваше. Най-накрая Ковалски се обърка окончателно, изключи играта от монитора и се завъртя в стола си. — Шибана работа — изсумтя той.
— Ти игра валето каро не където трябва — информира го Дарт, без да разбира напълно защо беше започнал с конфронтация.
— Осрах се. Предполагам, че играеш тази игра повече от мен, а? Не мисля, че е така. Гледай си работата.
— Браг иска да слезем долу. Започнал е с Пейн.
— Разбира се. Защо не?
Когато Ковалски стана от стола, Дарт отново си помисли за това, колко огромен и здрав беше този човек. Изведнъж идеята за конфронтация един срещу друг в асансьор престана да изглежда брилянтно хрумване. Но не можеше да направи нищо друго и реши да не се отказва.
Когато излязоха в коридора, Ковалски попита, като се опита гласът му да прозвучи нехайно:
— По стълбите ли ще се качваш?
— Не. Нека се повозим — каза той, с което явно изненада Ковалски. Натисна бутона за повикване и малко след това двамата влязоха в празната кабина. Почувства учестените удари на сърцето си и пулсирането на дължаща се на умора болка в слепоочията си. Това малко приличаше на решение да яхне див бик. Натисна бутона, отбелязан с 1 и вратата се затвори. Опита се да успокои нервите си, съзнавайки много добре, че Ковалски ще реагира с възмущение. Дарт отброи до три и натисна червения бутон за спиране. Кабината се разтресе и спря.
— Какво става?
Дарт се обърна с лице към него. Ковалски имаше тъмна, характерна за хората от средиземноморието кожа, агресивни кафяви очи и тежки мъжествени черти. Ако беше петнадесет години по-млад, щяха да го вземат да работи за специални реклами. Предните му зъби бяха потъмнели от пушене на цигари без филтър, а гласът му звучеше така, сякаш някой разкъртваше лед.
Дарт обясни:
— Люилън Пейдж.
— Кой?
— Люилън Пейдж — момичето, което се е оказало свидетел на убийството на Лорънс.
Ковалски протегна ръка към бутоните, но Дарт осуети намеренията му.
— Остави това нещо да се движи.
— Исках да поговорим насаме — обясни Дарт. — Целта ми не е да те поставям натясно, а да разбера какво мислиш. Твоите разсъждения. — Това беше оксиморон в пълния смисъл на думата.