— Наредиха ми да ви кажа, че излязох от Веригата преди година. Наредиха ми да ви кажа, че направих каквото ми се каза и затова сега семейството ми е в безопасност. Наредиха ми да ви кажа, че има стотици други като мен, които могат да бъдат натоварени със задачата да ви предадат съобщение, ако Веригата сметне, че вие или друг член на семейството ви имате нужда от съобщение.
— Разбирам.
— Вие… Не сте бременна, нали? — пита колебливо мъжът, сякаш е решил да излезе от сценария за момент.
— Не — отвръща Рейчъл.
— Тогава ето съобщението — казва той и без предупреждение я удря с юмрук в стомаха.
Ударът й изкарва въздуха и Рейчъл се строполява на земята. Мъжът е изненадващо силен, болката е ужасна. Минават десет секунди, преди тя да успее да си поеме дъх. Вдига поглед към мъжа, объркана и изплашена.
— Наредиха ми да ви кажа, че ако ви трябват още доказателства докъде се простира властта ни, най-добре да потърсите в Гугъл историята на семейство Уилямс от Доувър, Ню Хампшър. Няма да ме видите отново, но има много други като мен. Не се опитвайте да ме проследите — казва мъжът и със сълзи на срам, стичащи се по бузите му, се обръща и бързо се отдалечава надолу по улицата.
В същия миг вратата на банката се отваря и охранителят я вижда да лежи на земята. Той поглежда към мъжа, който се отдалечава с бърза крачка. Юмруците му се свиват и става ясно, че усеща нещо нередно.
— Мога ли да ви помогна, госпожо? — пита охраната.
Рейчъл кашля и се опитва да се стегне.
— Мисля, че съм добре. Просто се препънах.
Човекът й подава ръка и й помага да се изправи.
— Благодаря — казва тя и изкривява лице от болка.
— Сигурна ли сте, че сте добре, госпожо? — пита той.
— Да, добре съм!
Охранителят я поглежда странно за миг и после отново прехвърля поглед към отдалечаващия се мъж. Тя вижда, че човекът се чуди дали не играе ролята на примамка в план за обир на банката. Ръката му доближава пистолета.
— Много ви благодаря — казва Рейчъл. Понижава глас до шепот. — Не съм свикнала да ходя на токчета. Толкова за намерението да направя добро впечатление в банката!
Охраната се отпуска.
— Никой не ви видя, освен мен — казва той. — Направо не знам как ходите с тези обувки.
— Има един виц, който често казвам на дъщеря си. Как се казва динозавър на високи токчета?
— Как?
— Кракоболкозавър. Но тя никога не се смее. Не се смее на нито един от глупавите ми вицове.
Охранителят се усмихва.
— Е, според мен е смешен.
— Благодаря отново — казва Рейчъл.
Оправя си косата, влиза в банката и моли за среща с мениджъра Колин Темпъл. Темпъл е по-възрастен от нея и е живял на острова, преди да се премести на континента. Двамата с Рейчъл си гостуваха взаимно на градински сбирки с барбекю, а с Марти ходиха заедно за риба с лодката на Колин. Колин не й създаде проблеми двата пъти, когато пропусна плащане по ипотеката след развода.
— Рейчъл О'Нийл, не вярвам на очите си — казва той с широка усмивка. — О, Рейчъл, защо когато те видя, около теб се появяват птички?
Защото птичките всъщност са гарвани, а аз съм ходещ труп — мисли си тя, но не го казва.
— Добро утро, Колин, как си?
— Добре съм. С какво мога да ти бъда полезен, Рейчъл?
Тя преглъща болката от удара в стомаха и се насилва да се усмихне с частичен успех.
— Имам малък проблем и се чудех дали можем да поговорим за него.
Влизат в кабинета на мениджъра, който е декориран с картини на яхти и миниатюрни, но изпипани в детайлите кораби, сглобени от самия Колин. Има и няколко снимки на чипонос кинг чарлс шпаньол, чието име тя не е в състояние да си спомни за нищо на света. Колин оставя вратата открехната и се настанява зад бюрото си. Рейчъл сяда срещу него и се опитва да си докара приятно изражение.
— С какво мога да помогна? — пита Колин, все още ведро, макар че в погледа му пропълзява подозрение.
— Ами имам проблем с къщата, Колин. Покривът над кухнята тече, вчера извиках майстор и той каза, че трябва да се подмени изцяло, преди да започне да вали сняг, иначе може да се срути.
— Сериозно? Последния път, когато идвах, ми се стори наред.
— Знам. Но това е оригиналният покрив. От трийсетте години. Всяка зима тече. Вече е станал опасен. За нас, имам предвид. За мен и Кайли. Пък и за къщата, нали разбираш? Вашата банка държи ипотеката и ако къщата се срути, активът няма да струва нищо — обяснява тя и дори успява да се позасмее.
— Колко ще струва ремонтът според майстора?
Рейчъл си мислеше да му поиска всичките двайсет и пет хиляди, но тази сума звучи абсурдно за ремонт на покрив. В спестовната си сметка няма нито цент, но може да изтегли десет хиляди от кредитната си карта. За плащането на сметката ще се притеснява, когато Кайли се върне вкъщи.