Пийт ритва вратата, открива ключа за осветлението, чака изстрел.
Голям телевизор, диван, ловни трофеи.
Друга врата.
Трапезна маса, столове, картини.
Далечен писък.
— Кайли! — изкрещява Рейчъл.
Няма отговор.
Обратно в коридора.
Пийт ритва поредната врата и завърта оръжието си към ъглите в кухнята.
— Кайли! Стюарт! — вика той.
Нищо.
Лампите премигват, а долният етаж се изпълва с дим от гаража. От пръскачките още капе вода и се събира на локви в краката им. Миризмата е противна, остра. В една спалня на първия етаж Рейчъл зърва палтото на Кайли, но самата Кайли я няма. Лампите угасват и пак светват с мъжделив, жълтеникав, гоблински оттенък. Спалнята е свързана с друга стая. Пийт отваря вратата внимателно и поглежда вътре. Празна е, но от коридора пред нея се чуват стъпки. Рейчъл посочва вратата към коридора и слага пръст на устните си. Пийт изважда втората си граната от джоба, отваря вратата със замах и хвърля, гранатата.
Следва втора оглушителна експлозия и взрив от бяла светлина, последвани от картечен огън. Пийт изчаква стрелбата да спре и с едно бързо движение излиза с Рейчъл и се хвърля надясно в мига, в който Рейчъл се хвърля наляво.
Там, пред нея, в дъното на коридора, мъж презарежда картечницата си. Старецът. Не някой от близнаците. Косата му е бяла. Стойката — стабилна, твърда, враждебна.
Рейчъл вдига пушката си. Спомня си какво й казаха на стрелбището: изчакай, докато мишената се приближи или хукне да бяга. Но този мъж не тича нито към нея, нито бяга от нея. Просто стои в дъното на дългия коридор.
Приключва с презареждането. Поглежда Рейчъл и вдига дългата черна цев.
Рейчъл дърпа спусъка. Не улучва. Стената вдясно избухва в пламъци. Откатът я блъсва в рамото. Мъжът надава вик, изпуска картечницата и залита настрани, към стаята, до чиято врата е застанал. Пийт се обръща, проверява дали Рейчъл е добре и тръгва по коридора към мъжа, само че мъжът е изчезнал. Пийт вдига изпуснатата МР5. Съвършеното оръжие за близък двубой. Почиства механизма и мята картечницата на рамо.
— Май ми свършиха мунициите — казва Рейчъл.
Пийт й подава деветмилиметровия и тя оставя пушката, която е изпълнила чеховската си цел. Лампите в къщата най-сетне угасват окончателно. Мракът е почти непроницаем. Мрак. Дим. Локви вода. Какво да правят, освен да продължат, светейки си с фенерчетата на телефоните?
Стигат до просторна дневна. Стените са отрупани с десетки ловни трофеи и не само от местни животни — има антилопи, гепарди, лъвове, един леопард. Хищници и плячка на едно място. Страхът вилнее из тялото й, но страхът е и освободител. Страхът освобождава силата и я подтиква към действие. Пийт е плувнал в пот.
— Добре ли си? — пита го тя.
— Добре съм.
Чувства се точно обратното на добре, но картечницата лежи на рамото му и това го успокоява. В пълнителя й има още девет куршума, а и верният му колт е още у него. Всичко е наред.
— Мамо! — извиква глас някъде отдалеч, отвън.
Те отварят чифт остъклени врати и се озовават на снега. Снегът вали силно под напора на северния вятър и се завихря около тях.
— Натам, мисля — казва Рейчъл и посочва редица запуснати селскостопански постройки.
В снега има следи, които водят към най-близката от тях. Вървят по следите към входа на стара кланица. Някога вероятно е била действаща, но сега в стените и покрива зеят дупки и цялата постройка е обвита в бръшлян. Изключват фенерчетата на телефоните и влизат вътре. Веднага ги удря вонята на кръв, разложение и гнилоч. Подът е обсипан с натрошени стъкла, които хрущят под краката им. Вижда се трудно — единствената светлина идва от трептящите пламъци, които обгръщат къщата. Вятърът свири през стените и покрива.
Рейчъл подскача стресната миг преди да се блъсне в тяло на прасе, провесено от една покривна греда. Безжизнените очи на животното са на едно ниво с нейните. Когато зрението й привиква към мрака, тя различава и други животни, окачени от тавана на куки — фазани, гарвани, язовец, сърна. Кланицата е на две нива с тясна стълба помежду им.
— Сигурно са на втория етаж — прошепва Пийт. — Стълбите са класическо място за засада. Внимавай.
Рейчъл кимва и се опитва да не вдига много шум с ботушите си. Движат се бавно напред.
Натрошени стъкла, мокър сняг, застоял въздух. Ръжда, засъхнала кръв, смърт. Изкачват бетонните стълби до половината, преди някой да започне да стреля.
— Пистолет вдясно! — крещи Пийт и отвръща на огъня с картечницата, без да спира да тича нагоре по стълбите.
Стреля още три пъти, но мишената му се скрива зад някаква машина и изчезва. Той се усмихва горчиво на себе си. Копелетата са пропилели шанса си. Поглежда пълнителя. Картечницата е празна. Пуска я на пода и вади верния си колт.