— Уцели ли някого? — прошепва Рейчъл.
— Не.
— Внимавай за децата — казва тя.
Ръцете й треперят и тя стиска пистолета по-здраво. Не може да го изпусне сега, когато са толкова… Над нея светва лампа, Рейчъл се завърта на триста и шейсет градуса, насочила деветмилиметровия пред себе си. Кланицата е мърлява бетонна руина, пълна със стари селскостопански машини и боклуци. До нея още две прасета висят на куки от тавана. Едното е прясно заклано и кръвта му капе в кофа. Само че нищо от това няма значение. Това, което има значение, е на десет метра от нея, на втория етаж: там стоят Джинджър и брат й Оли и двамата са насочили пистолети към Кайли и Стюарт.
Децата плачат ужасени. Китките им са вързани пред гърдите. Марти е проснат на земята до тях, може би е в безсъзнание. Главата му кърви, а дишането му е тежко, от време на време простенва от болка. Джинджър държи Кайли за яката на блузата и притиска дулото на оръжието си към черепа й. Оли е стиснал Стюарт с ръка през шията, а дулото на пистолета му е забито в ухото на момчето. Пийт и Рейчъл замръзват.
— Мамо! — проплаква Кайли.
— Пусни я! — кресва Рейчъл на Джинджър.
— Това не изглежда вероятно, не мислиш ли? — отвръща Джинджър.
Рейчъл насочва деветмилиметровия пистолет към лицето й.
— Ще те убия на място — казва тя.
— Наистина ли си толкова сигурна, че ще ме уцелиш от това разстояние? Колко пъти си стреляла с пистолет, Рейчъл? — пита Джинджър.
— Няма да пропусна, кучко.
— Хвърли оръжието или ще хвърля децата.
— Няма да хвърлим оръжията — казва Пийт. — Няма да стане така. Вие ще пуснете децата, ние ще си тръгнем и ще ви оставим достатъчно време да си съберете багажа и фалшивите паспорти. Така всички печелим.
Той се олюлява леко, преди да се усети и да се закрепи на крака.
— Охо, задръж малко, моряко. Защо не седнеш, преди да си паднал? — казва Джинджър и хвърля многозначителен поглед на Оли.
— Чуйте ме — казва Пийт, прокрадвайки се напред.
Двамата близнаци са самоуверени. Прекалено самоуверени.
Още няколко метра и ще може да стреля към Оли. Стюарт му стига едва до гърдите, така че ако се прицели в главата на Оли, големият мощен колт ще го убие на място. Трябва да стане скоро. Адреналинът в организма му е достигнал точката си на насищане и нивата му скоро ще започнат да спадат.
— Щракането с предпазителя е толкова банално — отбелязва Джинджър. — Наистина ли ще ме накараш да го направя? Толкова ли си тъп, че се налага да ти нарисувам картинката? Ако не хвърлиш оръжието, ще убия момичето.
— И ще умреш — казва Пийт.
Намира се на около шест метра от тях. Един бърз изстрел може и да свърши работа.
— Хвърли оръжието, задник такъв! — казва Оли, вдигнал глава надменно.
Пийт се прицелва в челото на Оли. Трябва да действа. Трябва да действа веднага. Но всичко го боли. Цялото тяло. Ръката му трепери.
— Веднага хвърли пистолета или… — кресва Оли.
Чува се силен гръм, куршумът от 38-калибровия пистолет на Джинджър удря Пийт в гърдите и той пада. Рейчъл се хвърля зад едно бетонно корито за събиране на кръвта на животни и следващият куршум я пропуска на сантиметри.
— Ти го застреля — обръща се Оли към Джинджър.
— Театърът започна да ми идва в повече — отвръща тя. — Рейчъл, твой ред е. Хвърли пистолета и вдигни ръце или ще убием Кайли. Оли, не пускай момчето и опри пистолет в бузата на малката Кайли.
Оли притиска дулото на пистолета си към дясната буза на Кайли.
— Мамо! — изпищява Кайли.
На Рейчъл й се обръща стомахът. От очите й текат сълзи. Пийт е прострелян. Марти е ранен. А тя е толкова изтощена. Седмици наред. Години. Всичко тръгна наопаки, откакто я прегледа онзи първи онколог в масачузетската болница. Осъдена е и част от нея иска просто да легне на мръсния под, да затвори очи и да заспи. Но тя вижда лицето на Кайли, а Кайли е целият й свят. Свива се зад коритото и насочва деветмилиметровия над ръба му към Джинджър.
— Хвърли оръжието и вдигни ръце! — крещи Джинджър, а снегът се вихри около нея.
— Не! Ти хвърли оръжието — отвръща Рейчъл, а по бузите й се стичат сълзи.
— Вдигни ръце и ще те пуснем. И теб, и децата. Както каза приятелят ти. Ясно ни е, че играта свърши — казва Оли. — Джинджър прецака нещата. И не за пръв път. Ние ще пуснем вас, а вие ще пуснете нас. Ще сключим сделка. Дай ни двайсет и четири часа и ще избягаме в Южна Америка.