— Петнайсет хиляди. Но няма проблем, Колин, мога да ги върна. През януари започвам нова работа — казва тя.
— Така ли?
— Назначиха ме да преподавам в общинския колеж на Нюбърипорт. Въведение в съвременната философия. Екзистенциализъм, Шопенхауер, Витгенщайн, всичките звезди.
— Най-сетне да си използваш дипломата, а?
— Да. Виж, донесох ти договора за назначение и всички подробности за заплатата. Не е много, но е редовен доход и е повече, отколкото печелех като шофьор на "Юбер". Нещата вървят много добре в момента, Колин, освен, нали разбираш, с покрива — казва тя и му подава документите.
Колин внимателно преглежда документите, след което вдига поглед и оглежда Рейчъл също толкова внимателно. Тя усеща, че той надушва нещо нередно. Знае, че нещо не е както трябва. Тя сигурно изглежда ужасно. Сбръчкана, изпосталяла, притеснена. Като някой, чийто рак на гърдата се е върнал или който е в последния стадий на доживотната си пристрастеност към метамфетамините.
Очите му се присвиват. Настроението му се променя. Той поклаща глава.
— Боя се, че не можем да отлагаме повече плащания и не можем да добавим нищо към първоначалния заем. Няма да ми го позволят. Имам много малко влияние върху тези решения.
— Тогава ще направя втора ипотека — предлага тя.
Той отново поклаща глава.
— Съжалявам, Рейчъл, но къщата ти не е достатъчно сигурен актив за втора ипотека. Ако трябва да съм брутално честен, тя не е нищо повече от плажна вила с напомпано самочувствие, не е ли така? Дори не е на плажа.
— На първа линия сме. Имотът е скъп, Колин.
— Много съжалявам. Знам, че с Марти от години обсъждахте ремонт, но така и не го направихте, нали? Къщата не е пригодена за целогодишно обитаване и няма централна климатична система.
— Тогава земята. Цените на имотите вървят нагоре.
— Но твоята земя е от западната страна на острова, която не е толкова модерна, колкото страната откъм Атлантика. Пред теб са блата, а и си в зоната, заплашена от наводнения. Съжалявам, Рейчъл, нищо не мога да направя за теб.
— Но, но аз… започвам работа.
— Договорът ти с общинския колеж е само за един семестър.
Рискът за банката е твърде голям, нали и сама го виждаш?
— Знаеш, че ще върна парите — настоява тя. — Познаваш ме, Колин. Почти винаги плащам вноските навреме. Плащам си дълговете. Старая се.
— Така е. Но не това е проблемът.
— Ами Марти? Той вече е младши партньор. Оставям го да пропуска плащания на детските заради фалита на Тами, но…
— Тами?
— Новата му приятелка.
— Фалит?
Мамка му — мисли Рейчъл. Знае, че тази информация няма да й помогне да го убеди да й заеме парите, затова бърза да приключи темата.
— А, нищо страшно. Имала магазин за шоколад на площад "Харвард" но не успяла да се задържи. Не разбира много от бизнес. Мисля, че е само на двайсет и пет или…
— Как е възможно да излезеш на загуба с магазин за шоколад в столицата на любителите на сладкото в Нова Англия?
— Не зная. Виж, Колин. Стари приятели сме. И на мен… на мен тези пари наистина ми трябват. Възможно най-бързо. Спешно е.
Колин се обляга назад в стола си. Рейчъл го вижда как премисля всичко. Сигурно е обучен да разкрива лъжите…
— Съжалявам, Рейчъл. Наистина. Ако търсиш майстор, мога да ти препоръчам Ейб Фоли. Почтен е и работи добре и бързо. Нищо повече не мога да направя.
Рейчъл кимва.
— Благодаря ти — казва тя смирено и излиза от кабинета му с празни ръце.
8
Четвъртък, 9:38 ч.
Хммм, този случай е някак различен.
Няма доказателства, разбира се, че наистина е различен. Не бива да е различен. Те винаги казват същите неща, държат се по един и същ начин и после влизат в пътя. Човешките същества са досадно предсказуеми. Точно затова статистическите таблици за смъртността на населението са толкова точни.
А и това е само чувство, нищо повече. Тя може да се отърси от това чувство и да го замени с друго. Но точно днес не иска да го прави. Иска да си седи с лошото чувство, да продължи да го изпитва и да го накара да й обясни какво прави у нея. Ако чувството означава нещо, каквото и да е, то почти със сигурност е свързано с последния човек, присъединен към Веригата.
Може би няма да е зле да провери как върви играта в момента. Тя отваря криптирания файл на компютъра си и разглежда настоящите герои. Всичко изглежда наред. Брънка минус две е Ханк Калахан, зъболекар и учител в неделното училище от Ню Хампшър, който е свършил всичко, искано от него. Брънка минус едно е Хедър Портър, администратор в колеж, също от Ню Хампшър, която е свършила всичко, искано от нея. Нулевата брънка е Рейчъл О'Нийл, или както предпочита да се нарича сега — Рейчъл Клайн. Бивша сервитьорка и шофьор на "Юбер" която скоро започва работа като преподавател в общинския колеж. Рейчъл ли е слабата брънка?