Някои хора, открива тя, несъзнателно й помагат, тъй като пишат в профилите си във фейсбук и инстаграм през няколко минути, което предоставя на потенциалните похитители и крадци безценната възможност да следят къде се намира мишената им във времето и пространството.
Всичко това е много полезно и Рейчъл решава да си потърси мишени в района на Бостън и околностите му и крайбрежието.
Търси успели семейства мъже и жени, без връзки в органите на реда, с големи къщи, но малки семейства, хора, които изглеждат така, сякаш могат да платят откупа и да продължат Веригата. Изважда бележника си и си прави предварителен списък с кандидати. После затваря лаптопа, взима си коженото яке, прибира списъка в страничния джоб на чантата си, дръпва ципа и се връща в банката. Колин я чака. Тя подписва формулярите и когато всичко това приключва, казва, че ще почака, докато той преведе парите в сметката й. Това става за секунди.
Благодари му и влиза в кафенето "Панера Бред" на Стори Авеню. Поръчва си кафе и сяда в едно сепаре в ъгъла, след което се включва към безплатния интернет в заведението, включва лаптопа и сваля търсачката Тор, която изглежда като всичко друго, но не и надеждна програма. Въпреки това тя кликва на иконката и просто ей така се озовава в тъмния нет. Чувала е за тъмния интернет и знае, че в него могат да се купят оръжия, лекарства, продавани само с рецепта, и наркотици.
Открива място, от което може да купи биткойни, изчита процедурата, прави си профил и купува биткойни за десет хиляди долара с картата си Виза. После купува още за петнайсет хиляди с току-що получените пари в сметката в банката.
Открива биткойн профила на ИнфинитиПроджектс и превежда парите. Процедурата отнема по-малко от секунда. И просто така откупът е платен. Господи!
Сега какво? Ще й се обадят ли? Тя поглежда телефона и чака. Отпива от кафето и се взира в другите клиенти на "Панера" Те нямат представа, че изживяват мечтите си. Нямат представа колко сериозно могат да се влошат нещата от другата страна на огледалото. Подръпва един изваден конец от блузата си.
Телефонът звънва — пращат й нова снимка на Кайли, седнала е на матрак в мазе, и съобщение от непознатия номер: "Предстоят нови инструкции. Помни: не става въпрос за парите, а за Веригата. Продължи с част 2".
Да продължи с част 2? Това значи ли, че са получили парите? Тя се надява, че не е сбъркала никъде. Само че, разбира се, това е била лесната част. Затваря лаптопа, излиза и тръгва към колата си.
А сега какво? Да се върне вкъщи? Не, няма да се връща вкъщи. Сега трябва да си купи телефони еднодневки и пистолет, а най-подходящото място за това е далеч от съседи и любопитни погледи, както и от законите за притежание на оръжие на Масачузетс, най-добре през границата — в Ню Хампшър.
Тя стига тичешком до волвото, сяда вътре, включва двигателя и със скърцане на съединителя и свистене на спирачките поема на север.
10
Четвъртък, 10:57 ч.
По всички станции на радиото говорят за убийство на щатски полицай близо до Плейстоу. В Ню Хампшър стават само по три-четири убийства всяка година, така че стрелбата е голяма новина за всички медии.
Репортажите я изнервят, затова тя изключва радиото. Малко след границата, в Хамптън, Ню Хампшър, открива точното място, което й трябва — "Оръжия и стрелбище на Фред". Минавала е покрай магазина на Фред хиляди пъти и никога не й е хрумвало да си купи нещо оттам.
До днес. Паркира волвото и влиза в магазина. Стомахът още я боли от удара в корема и докато ходи, изкривява лице в гримаса от болка. Фред е висок, едър, дружелюбен на вид и около шейсетгодишен, с фирмена шапка на "Джон Диър", джинсова риза и джинси. Лицето му е обсипано с белези от пъпки, но иначе е приятен старец. Най-забележимото нещо в него като че ли е коланът за оръжия, увиснал ниско на кръста му. На колана в открити кобури са втъкнати два полуавтоматични пистолета, чиято цел, предполага Рейчъл, е да обезкуражават потенциални крадци.
— Добр'утро, госпожо — казва той. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Дошла съм за пистолет. Нещо, което мога да държа в стаята си за самозащита, нали разбирате? В квартала се носят слухове за крадци.
— От Бостън ли сте? — пита той с изражение, което сякаш добавя: градът на Ноам Чомски, обществото за дебати в Харвард и Тед Кенеди.