Заети са. Не я наблюдават през камерата. Поне не непрекъснато. Сигурно са я свързали с лаптоп и поглеждат екрана само от време на време. Ако успее да помръдне печката, какво следва? Все още ще е закопчана за проклетото нещо и ще стои пред стълбите, без да може да избяга.
В спалния чувал оглежда гривната на белезниците около китката си. Между метала и кожата няма почти никакво пространство. Може би един-два милиметра, не повече. Ще може ли да изхлузи гривната от китката си при толкова малко разстояние? Изглежда малко вероятно. Как го е правил Худини? Приятелят й Стюарт беше гледал сериала за Худини и я убеди и тя да го гледа. Определено не помни Худини да е изхлузвал белезници от ръцете си в който и да е от номерата си. Винаги ги отключва със скрит ключ. Ако някога се измъкне оттук, ще трябва да придобие някакви умения за оцеляване. Самозащита, отключване на белезници. Тя разглежда гривната отблизо. В метала, точно под миниатюрната ключалка, са отпечатани думите PEERLESS HANDCUFF COMPANY. Ако искаш да ги отвориш, пъхаш ключето в ключалката и завърташ наляво или надясно, след което гривната се отваря. Трябва й нещо, което ще свърши работата на ключа и ще отвори механизма. Ципът на спалния чувал не става. Моливът, който й дадоха за рисуване, също не става. Нито едно от нещата в кашона не става, освен може би…
Тя поглежда тубичката паста за зъби. От какво е направена? Метал? Пластмаса? Знае, че маслените бои се държат в метални тубички, но пастата за зъби? Оглежда тубичката внимателно, но не успява да разбере от какво е. Марката е "Колгейт", "Колгейт Кавити Протекшън". Прилича на старата тубичка с паста за зъби, която държат от години в банята за гости. Възможно ли е да използваш острия край в долната част, за да отключиш белезници?
Пъха ъгъла на тубичката в ключалката и отключването започва да й се струва възможно. Ще трябва внимателно да откъсне края на тубичката и да се опита да я оформи като ключ. Жената ще я убие, ако разбере, че се опитва да избяга. Опитът за бягство е опасно и крайно несигурно начинание, но е по-добре, отколкото да седи и да не прави нищо.
13
Четвъртък, 12:15 ч.
Пред къщата й стои нисък мъж. Пушката е на седалката до шофьорското място. Рейчъл спира и посяга към пушката. Сваля прозореца и слага пушката в скута си.
— Здравейте? — казва въпросително.
Мъжът се обръща. Оказва се старият доктор Хейвъркамп, който живее през две къщи от нейната.
— Здравей, Рейчъл — отвръща той весело с мекия си мейнски акцент.
Рейчъл връща пушката на съседната седалка и излиза от колата. Доктор Хейвъркамп държи нещо в ръка.
— Мисля, че е на Кайли — казва той. — Пише й името на калъфа.
Сърцето на Рейчъл подскача. Да, това е айфонът на Кайли и може би ще й подскаже къде се намира дъщеря й. Грабва телефона от ръцете му и го включва, но единственото, което се появява на екрана, е полето за паролата от четири символа на фона на Ед Шийрън, свирещ на китара. Рейчъл не знае паролата и е сигурна, че няма да успее да я отгатне. Ако сбърка три пъти, телефонът ще се заключи за двайсет и четири часа.
— Наистина е на Кайли. Къде го намерихте? — пита Рейчъл, като полага усилия да говори безгрижно.
— На спирката на автобуса. Разхождах Честър и си помислих: "Я, телефон" вдигнах го и видях името на Кайли на гърба. Сигурно го е изпуснала, докато е чакала училищния автобус.
— Ще се зарадва, че се е намерил. Благодаря.
Рейчъл не го кани вътре и не му предлага кафе. В този край на Масачузетс това е почти криминално деяние, но тя няма време.
— Ами аз по-добре да тръгвам тогава. Имам да изпомпвам тиня. Доскоро — казва той.
Тя го наблюдава как върви през папура към лодката си. Когато той изчезва от поглед, внася пушката и останалите си покупки в къщата, пийва малко вода и включва лаптопа. Екранът му светва и за миг тя го поглежда подозрително. Дали я наблюдават през камерите на лаптопа и телефона? Някъде е чела, че Марк Зукърбърг е залепил парченце непрозрачно тиксо върху окото на камерата на всичките си електронни устройства от съображения за сигурност. Тя вади тиксо от едно кухненско чекмедже и прави точно това, покрива камерите на телефона си, на лаптопа и на айпада. Сяда до масата в хола. Време е да се върне към задачата си. Трябва да отвлече дете? Тя се изсмива мрачно. Как изобщо е възможно подобно нещо? Това е лудост. Пълна и неподправена лудост. Как би могла да извърши нещо подобно?
Отново се пита защо са избрали нея. Какво са видели в нея, което да ги накара да помислят, че ще е способна да извърши нещо толкова откровено злонамерено като отвличане на дете? Тя винаги е била доброто момиче. Пълна отличничка в гимназията "Хънтър Колидж". Шестици на всички матури и блестящо представяне на интервюто за Харвард. Никога не кара с превишена скорост. Плаща си данъците. Никога не закъснява. Всеки фиш за неправилно паркиране предизвиква агония. А сега трябва да извърши едно от най-ужасните неща, които някой някога може да причини на едно семейство.