Поглежда през прозореца. Навън е прелестен ясен есенен ден. Заливът е пълен с птици и неколцина рибари, които копаят за стръв в калта до водата. Тази част от остров Плъм е микрокосмос за този район от Масачузетс. От тази страна на залива са по-малките къщи, до мочурището. От източната страна, отвъд залива, са големите празни летни къщи, които гледат към брега на Атлантическия океан. От западната страна на залива живеят нископлатени пожарникари, учители и ловци на раци, които са тук през цялата година. В източната страна къщите започват да се пълнят със заможни летовници през май или юни. Двамата с Марти си мислеха, че тук ще бъдат в безопасност. В по-голяма безопасност, отколкото в Бостън. Безопасност, какъв майтап! Никой не е в безопасност. Как са могли да бъдат толкова наивни да си помислят, че могат да живеят където и да е в Америка и да са в безопасност?
Марти. Защо още не й се е обадил? Какво, по дяволите, прави в Огъста? Вади списъка с имена, който направи след проучването във фейсбук, и започва отново да разглежда профилите. Колко много щастливи усмихнати лица! Някое от тези усмихнати момченца и момиченца Рейчъл ще трябва да заплаши с оръжие и да го вкара в колата си. И къде, в името божие, ще скрие клетото дете? В никакъв случай не в собствената си къща. Стените са дървени и няма звукоизолация. Ако някой се разкрещи, ще го чуят половин дузина съседи. А и в къщата няма нито мазе, нито таван. Както каза Колин Темпъл, тази къща не е нищо повече от плажна вила с напомпано самочувствие. Може би трябва да се крие в мотел? Не. Това е откачено. Ще трябва да отговаря на твърде много въпроси.
Поглежда през прозореца към големите къщи от другата страна на залива и изведнъж й хрумва много по-добър план.
14
Четвъртък, 12:41 ч.
Тя тича в спалнята, сваля си полата и нахлузва чифт джинси и маратонки. Облича червения си пуловер, слага шапката на Ред Сокс на Кайли и блуза с цип и качулка. Отваря френския прозорец и излиза на верандата. Върви към тясната пясъчна пътека, която следва брега на залива между папурите. Студен вятър, гниещи водорасли. Звуци от радио и телевизия долитат от къщите, които гледат към водата.
Тя се движи близо до брега, докато не преполовява пътя до източната страна на залива. После свива към Северния булевард и започва да оглежда просторните къщи с изглед към океана, като се старае да остане незабелязана.
Всички летовници са си тръгнали, но кои от тези къщи принадлежат на летовници и кои са на постоянни местни жители? Откакто островът се сдоби със собствена канализация и водоснабдяване, има повече постоянни жители, но богаташите с наследствени пари имат непоклатими навици: пристигат в края на май в Деня в памет на загиналите във войните и си тръгват в Деня на труда през септември, като прелетни птици.
Въпрос на секунди е да определи дали някоя къща има обитатели или не: светнати лампи, кола на алеята отпред, гласове. Също толкова лесно е и да определи кои къщи са празни само временно: лампите не светят, няма кола на алеята, но в пощенската кутия има писма и газта не е изключена.
Да определи дали къщата е празна и вероятно ли е да остане така по-дълго време, е малко по-трудно, но не чак толкова, колкото си мислят хората. Лампите не светят, токът е спрян, както и интернетът, няма поща в кутията и газта е изключена. Но и тези къщи може би са на жители на Бостън или Ню Йорк, които работят в града от понеделник до петък и после се появяват тук в събота сутрин в ботите и палтата си от Ел Ел Бийн — и които малко ще се изненадат, ако намерят непозната в кухнята си, застанала до вързано на стол дете.
Това, което й трябва, е къща, подготвена за зимата. Североизточните ветрове по това време на годината са особено свирепи и макар повечето къщи с изглед към океана да са построени на дюните над брега, ако се развихри буря по време на прилив, вълните понякога стигат до верандите и могат да счупят скъпите им прозорци. Затова, ако собствениците на някоя къща няма да се връщат до Коледа или до пролетта, те ще заковат дъски върху прозорците, гледащи на изток.