Прозорците на няколко от по-големите къщи са заковани и недалеч има една, която особено се харесва на Рейчъл. Тухлена е, което е рядкост по тези места. Почти всички останали къщи около залива са дървени. Още по-хубав от тухлените стени е фактът, че къщата има истинско подземно мазе. Това й казва, че е строена преди 1990, когато е приета поправка към закона за строителството, задължаваща собствениците на къщи да ги подсигурят срещу наводнение, което значи да ги качат на стълбове над земята.
Рейчъл обикаля обещаващата къща и я разглежда. Прозорците към океана са заковани, както и страничните. Тя прескача оградата и проверява електрическото табло и газовите тръби. И газта, и токът са спрени, а пощенската кутия е празна. Очевидно е, че цялата поща е пренасочена или се пази в местния пощенски клон. Табела на пощенската кутия известява света, че къщата е собственост на семейство Апънзелър. Тя ги познава бегло. Възрастна двойка. Той е почти на седемдесет, по произход от Бостън, и е пенсиониран професор по химия от университета "Емъри". Жена му Илейн е с десетина години по-млада от него. И за двамата е втори брак. Ако Рейчъл не се лъже, те прекарват зимата в Тампа, Флорида.
Качва се на източната веранда. Тя е снабдена с дъсчени стени, което значи, че човек може да седи на верандата, без да го види никой, освен хората, минаващи точно пред верандата по плажа. По това време на годината по плажа не се разхождат много хора. Задният вход води директно в кухнята. Състои се от заключена мрежеста врата, която се отваря, когато Рейчъл я дръпва достатъчно силно. Кухненската врата зад нея е с обикновена брава с топка.
Оглежда я внимателно и я снима с телефона си. Прекарва десет минути в Гугъл, търсейки информация за изображението, и установява, че бравата е псевдоджорджиански модел F40 на Шлейг, който, според няколко ключарски сайта, може да се отвори с помощта на чук и длето.
Притеснително обаче е, че на кухненския прозорец има лепенка, която предупреждава, че къщата се охранява от "Атомик Алармс". Ако отвори задната врата, може да се окаже, че разполага с трийсет секунди да открие кутията с кода на алармата, а ако не успее да набере кода достатъчно бързо, целият ад ще се стовари на главата й, нали така? Лепенката на "Атомик Алармс" обаче изглежда стара. Някога е била яркосиня, но сега е избеляла до бледосиво. Дали алармата работи, ако е спрян токът?
Има и още един огромен проблем с къщата. Семейство Апънзелър живеят точно до една от много пътеки през дюните към плажа на острова. По това време на деня никой не ползва пътеките, но сутрин, предполага Рейчъл, тук сигурно гъмжи от кучкари и любители на сутрешните разходки. Ако от къщата се разнасят детски писъци, всички ще чуят, освен ако тя не успее да звукоизолира мазето. Една дебела дъска, закована за прозореца на мазето, може да свърши работа, но няма да е най-доброто решение. Тя си спомня предупреждението на Волтер, че съвършенството е враг на доброто. Може да прекара една седмица в търсене на най-подходящата празна къща, и това ще е седмица, през която Кайли страда в друго мазе. Освен лепенката за алармената система и пътеката през дюните, къщата на Апънзелър е доста близо до съвършенството. Малко е отдалечена от останалите къщи в този район и отчасти изолирана от околния свят от дюните. Най-близкият път е на около петнайсет метра, а и семейството е засадило кипариси, за да се опази от лъчите на залязващото слънце.
Рейчъл сяда на един от дъсчените столове на задната веранда на семейство Апънзелър и набира номера на една охранителна фирма, "НюбъриХоум Секюрити".
— НХС, тук Джаксън, с какво мога да бъда полезен? — казва мъжки глас с толкова силен източен акцент, че действа като шкурка на ушите.
— Да, здравейте. Можете ли да ми помогнете с един въпрос, свързан с алармени системи?
— Ще пробвам.
— Казвам се Пеги Монро. Живея на острова. Дъщеря ми трябваше да разходи неаполитанския мастиф на Елси Танър, докато тя е извън града, и Елси й даде ключа, но на прозореца има стара лепенка на "Атомик Алармс" и дъщеря ми се притеснява, че ако отвори вратата, алармата ще писне. Имате ли идея какво да направим?
Рейчъл е нова в играта на лъжите. Не е сигурна дали е по-добре да говори възможно най-малко или да бъбри неспирно и да бълва имена и подробности, за да приспи подозренията. Избрала е втория вариант и сега се притеснява, че се е оплела. Джаксън се прозява.
— Ами, госпожо, мога да дойда и да погледна, ако искате, но минималната такса е петдесет долара.
— Петдесет долара? Че това е повече, отколкото й плащат, за да разхожда кучето.
— Да, и аз така си помислих. Вижте, мисля, че дъщеря ви няма да има проблеми. "Атомик Алармс" фалираха през деветдесетте. Повечето им обекти минаха към "Брийз Секюрити", но те свалиха всички стари лепенки на Атомик от прозорците на клиентите, така че ако на онзи прозорец има лепенка на "Атомик Алармс", алармената система не е включена към мрежата. Видяхте ли по-нови лепенки?