— Това е утре, мило. Дръж се.
— Добре.
— Не е проблемът в покрива, нали? Какво става, миличко? Нещо не е наред. Кажи ми.
Имаш предвид, освен факта, че най-вероятно умирам, а дъщеря ни е отвлечена? — идва й да каже, но се въздържа. Въздържа се, защото Марти ще отиде право в полицията и няма да я разбере.
— Парите ли те притесняват? Знам, не плащам много редовно. Но ще оправя нещата, обещавам. Намери ли майстор?
— Не — равно казва Рейчъл. — Никой не ми помага.
— Колко зле тече?
— Не знам.
— Виж, мило, проверих прогнозата. Никой майстор няма дойде в дъжда тази вечер. Може би Пийт ще може да ти помогне?
— Пийт ли? Къде е Пийт?
— В Устър, мисля.
— Ще му пратя съобщение. Мисля, че това ми е позволено.
— Какви ги говориш? От кого да ти е позволено?
— Нищо. От никого. Да, може би ще питам Пийт. Ще го обмисля.
— Добре, миличко. Трябва да тръгвам. Ще се оправиш ли?
— Да, Марти — тъжно казва тя.
— Чао — казва той и затваря.
Без успокоителния му баритон в колата отново се възцаряват студ и тишина.
16
Четвъртък, 14:44 ч.
Ако не сте стрелец с лък, трайно парализиран от шията надолу, почитател на древните огнестрелни оръжия или нямате навършени осемнайсет години, то сезонът за елени в Масачузетс започва на 27 ноември.
Пийт обаче никога не е приемал логиката на ловните сезони в Масачузетс, както и тази на повечето закони, правила и предписания. Той знае, че ако някой шериф, или рейнджър, го хване, може да го глобят или да му направят нещо по-лошо. Но рейнджърите няма да го хванат. Пийт познава горите на запад от Устър така, както други хора познават баровете около стадион "Фенуей" или смените на стриптийзьорките в "Хърикейн Бети". Той ловува в тези гори от детството си. Наистина, сетивата му са малко притъпени от настоящите му проблеми, но дори и в това състояние никой тромав заместник-шериф, или рейнджър, с виждаща се отдалеч сигнална жилетка не би могъл да го изненада.
Той често мисли да се премести в Аляска, където има още по-малко рейнджъри и заместник-шерифи, но Кайли ще го задържи в щата поне докато влезе в университета. Кайли е единствената му племенница и Пийт е луд по нея. Разменят си есемеси почти всеки ден и той винаги я води на онези филми, които майка й не може да търпи.
Пийт върви по петите на едрия мъжкар и навлиза по-дълбоко в брезовата гора. Еленът няма представа, че го следят. Вятърът духа от елена към Пийт, а и той се движи напълно безшумно. Много го бива в това. В морската пехота беше военен инженер, но след няколко години, прекарани в строене на мостове под ракетен обстрел, си взе безсрочен отпуск, за да се запише в курса по рекогносцировка в Кемп Пендълтън. Завърши сред първите в класа. Началството искаше да го премести в батальон за рекогносцировка, но Пийт завърши курса, само за да види дали ще може.
Поставя стария мъжкар на мушката си и се прицелва под сърцето, но точно преди да натисне спусъка, телефонът му започва да вибрира в джоба. Трябваше да го изключа — мисли си той, — не очаквах, че тук ще има сигнал.
Поглежда телефона. Две нови съобщения, едно от Рейчъл и едно от Марти. И двамата му задават един и същ въпрос: "Къде си?" Опитва се да отговори на Рейчъл, но съобщението не се изпраща. Есемесът от Марти игнорира. Пийт не мрази Марти, но ги свързват много малко общи неща. Разликата им е шест години и докато Марти порасне достатъчно, че да проходи и проговори, и да стане интересен, Пийт вече нямаше търпение да се махне от къщи. И се махна. На дванайсетгодишна възраст "зае" шевролета импала на един съсед и го откара чак в Ист Франклин, Върмонт. Тръгна за Монреал по някаква причина, но на канадската граница го спряха и го арестуваха.
И нищо не се случи. Съвсем нищо. Съдията му дръпна поучителна реч и му каза да не прави повече така. След това той продължи да краде коли, но по-внимателно. Не е правил опит да минава границата, не се състезаваше по пътищата. В гимназията се събра с лоша компания, но никой не се интересуваше от това, стига успехът му да си оставаше стабилна петица, за което той се погрижи. Училището го отегчаваше, но по някакъв начин успя да се класира за прием в Бостънския университет и записа строително инженерство. В университета поддържаше среден успех около четворка. През повечето време си играеше с новия софтуер за дизайн, с който сътворяваше нереални висящи мостове, невъзможни за построяване, и древни конзолни мостове, които никой не би поискал. Дипломира се през май 2000 без никакви планове или идеи за бъдещето.