Премести се в Ню Йорк и се опита да си изкарва хляба като експерт по киберсигурността в процъфтяващата световна мрежа. Всички казваха, че интернет е новата златна треска, но Пийт, изглежда, бе попаднал на погрешната руда. С парите, които изкарваше, едва успяваше да покрие вноските по студентския си заем.
Година по-късно обаче дойде 11 септември.
На сутринта след атентата той отиде на площад "Таймс". Никой от хората в града в онзи момент няма да забрави следващия ден. Това беше напълно нов свят. Пред павилиона за набиране на войници на площада се бе извила опашка стигаща до Трийсет и четвърта улица. Дядото на Пийт е служил във флота.
Заради инженерната му диплома и професионалната му история офицерите му препоръчаха флота или морската пехота. Пийт избра морската пехота. И това беше всичко за следващите тринайсет години. Офицерската школа, полевите инженери, седем мисии в чужбина, пет от тях в активни военни зони. След морската пехота той попътува известно време и накрая се върна и се установи в Устър.
Сега този период от живота му е приключил. Сега той е поредният безработен четирийсетгодишен мъж, който се нуждае от малко безплатно еленско, за да изкара зимата.
Еленът навежда глава, за да пие вода от един ручей наблизо. По левия му хълбок се проточва дълъг белег. И двамата са воювали. Оттук Пийт може да го уцели безпроблемно, но нещо му подсказва, че еленът ще трябва да почака. Обхваща го някакво предчувствие, напрегнато усещане отзад на врата: нещо не е наред, нещо се е объркало. Той отново чете съобщенията: Къде си? Да не би Рейч да има проблеми? Мята пушката на рамо и се оглежда за възвишение, за място, където ще има покритие, но телефонът казва, че от батерията му остава само един процент.
Качва се на хълмчето над водопада и опитва да й прати съобщение оттам, но за двете минути, които отнема изпращането, батерията му се изтощава окончателно, разбира се. Едрият елен се обръща и го поглежда. Двамата се взират един в друг три секунди.
Подплашено, животното се скрива между дърветата. Пийт със съжаление го гледа как изчезва. Купоните за безплатна храна не стигат. Той запъва спусъка на пушката и поема обратно към пикала си.
Сега по кожата му плъзват невидими мравки. Кога мина толкова време? Вдига поглед към небето. Не може да е станало три часът. Но очевидно е точно толкова. Върви из есенната гора и намира пикапа си непокътнат на поляната, където го остави. За съжаление, не си е взел зарядното, затова ще трябва да почака, докато се прибере в апартамента си в Устър, преди да разбере какво иска Рейчъл.
17
Четвъртък, 15:27 ч.
Кайли седи в спалния чувал. Държи тубата с паста за зъби в едната си ръка, китките я болят от напрежението при опитите да отключи белезниците. Спомня си видео от ютюб, което Стюарт й препоръча, за три начини за измъкване от белезници. Стюарт обожава такива неща — Худини, магии, трикове с измъкване от това или онова. Тя не гледа видеото. Потърси друго видео — за току-що открита тайна погребална камера във Великата пирамида.
Следващия път ще гледа. Ако има следващ път — мисли си, внезапно обхваната от ужас. Вдишва дълбоко и затваря очи.
Тя също харесва магията. Египтяните са живели в свят, гъмжащ от богове и демони. И тук има демони, но те са човешки същества. Тя се чуди дали майка й прави онова, което похитителите поискаха от нея. Чуди се дали похитителите са сбъркали майка й с друг човек. С човек, който има достъп до трезора на някоя банка или до държавни тайни… Поема си дълбоко дъх, изпуска го бавно, повтаря. Вече е по-спокойна. Не напълно спокойна, но по-спокойна отпреди. Слуша и не чува нищо.
Не, не е нищо. Винаги има звуци. Щурци. Прелитащ самолет.
Далечна река. Секундите минават, минутите. Тя иска реката да я вземе и да я отнесе от това място, от тези хора, да я отнесе от всичко това. Без значение накъде. Иска да легне по гръб и да остави течението да я носи през мочурищата към Атлантическия океан.
Не. То е измама. Сън. Това е реалността. Това мазе. Белезниците. Живей в настоящето — беше казала инструкторката в онзи час по отпускане и съсредоточаване, на който всички се бяха подигравали. — Присъствай в настоящия момент и виж всичко, което може да се види в този момент.
Тя отваря очи. Оглежда се, наистина се оглежда. Вижда всичко, което може да се види.
18
Четвъртък 15:31 ч.
Уенди Патърсън взима Дени от началото училище в Роули, води го на тренировка по футбол и отива с колата в Ипсуич, където си поръчва чай с ароматни подправки и соево мляко от "Старбъкс". Снима чая и бисквитата, украсена с мотиви за Деня на благодарността, която е купила за Дени, и качва снимката в инстаграм.