Тоби Дънлийви.
Рейчъл преглежда фейсбук стената на Хелън Дънлийви. Избра Хелън, защото е от хората, които смятат за нужно през половин час да споделят със света какво правят. Но пък изглежда приятна жена и добра майка. Точно такъв тип мишена й трябва: добра майка, която ще направи всичко, за да си върне детето.
Рейчъл се заема да проучи отблизо съпруга на Хелън, Майк. Стандард Чартърд е безопасно, скучно място. Сигурно е свикнал на стрес и има пари да плати откупа. Майк е англичанин, но е живял дълги години в Манхатън. Има кулинарен блог и е написал забавен пост, озаглавен "Кое се е появило първо — магазинът "Забар" или Горен Уест Сайд?". Поредният симпатяга. Човек, когото не би искала да захвърли в ада.
Но пък никой не би трябвало да преживява онова, което тя преживява в момента.
Спира и отново се замисля дали няма друг начин да излезе от тази ситуация, но нищо не й хрумва. Следвай Веригата. Това е всичко. Ако следваш Веригата, ще си получиш детето обратно. Ако не я следваш… Айфонът й започва да звъни, докато чете фийда на Тоби в тъмблър. Непознат номер.
— Ало? — колебливо казва Рейчъл.
— Как вървят нещата, Рейчъл? — пита глас.
Човекът говори през модулатор. Същият човек, който й се обади сутринта на шосе И-95.
— Кой си ти? — рязко пита Рейчъл.
— Аз съм ти приятел, Рейчъл. Приятел, който ще ти каже истината независимо колко е горчива тя. Ти си философ, нали така?
— Ами предполагам…
— Знаеш какво казват — че живите са просто разновидност на мъртвите, не е ли така? При това много рядка разновидност. Люлката се люшка над пропаст. Дъщеря ти се казва Кайли, нали?
— Да. Тя е чудесно дете. Само нея си имам.
— Ако искаш да остане в земята на живите, ако искаш да се върне невредима, ще трябва да си изцапаш ръцете.
— Знам. В момента проучвам мишени.
— Хубаво. Точно това искаме. Намира ли ти се лист хартия?
— Да.
— Запиши това: две, три, четири, осем, три, осем, три, х, у, д, и, к, д, и, две. Повтори ми го.
Рейчъл повтаря поредицата.
— Това е името на профил в месинджъра на уикр за този сектор от Веригата. Ще трябва да си свалиш приложението на телефона. Прати информацията за мишените, които проучваш, на този профил. Някой от нас може да одобри списъка. Може и да изключим някои кандидати. Понякога изключваме всички кандидати и предлагаме наши. Ясно ли е?
— Така мисля.
— Ясно ли е или не?
— Ясно е. Виж, може да ми се наложи да използвам помощ за тази част, но не знам дали мога да се обърна към Марти, бившия ми съпруг. Той може да поиска да отиде в полицията.
— Значи е най-добре да не се обръщаш към него за помощ — бързо казва промененият глас.
— Брат му Пийт е бил морски пехотинец, но определено не е почитател на полицията. Имал е проблеми с тях, когато е бил малък, и мисля, че миналата година го арестуваха в Бостън.
— Това не значи кой знае какво. Чувам, че бостънската полиция арестува хора за какво ли не.
Тук Рейчъл вижда възможност. Семенце на нещо, което може никога да не поникне, но въпреки това семенце.
— Така си е — съгласява се Рейчъл и после с престорено безгрижие добавя: — Там ще те арестуват и за неправилно пресичане, и за обратка.
Изкривеният глас изсумтява весело и измърморва "Много вярно", преди отново да стане делови.
— Може и да позволим този твой девер да участва. Прати ни данните му чрез уикр.
— Добре.
— Много добре. Напредваме. Нещата работят точно така от много, много години. Веригата ще те изведе до края, Рейчъл — казва гласът и линията прекъсва.
Полицаят от Лоуъл излиза от къщата на Патърсън и се връща при колата си. Уенди застава на вратата и му маха. За Рейчъл е време да се махне от тази улица и този град. Пъхва ключа в стартера на волвото. Двигателят се задавя и полицаят се обръща да погледне. Тя няма избор, затова му махва през прозореца. Още един човек, който я е видял да върши нещо подозрително този ден.
Поема по шосе 1А към Ролфс Лейн, качва се на магистралата и продължава по моста към остров Плъм. На половин пресечка от къщата вижда недодялания приятел на Кайли, Стюарт, да върви в същата посока. Мамка му! Сваля прозореца и спира колата.
— Здрасти, Стю — казва тя безгрижно.
— Госпожо О'Нийл, ъъъ… тоест, госпожице Клайн, чудех се… Чудех се къде беше Кайли днес? Не ми е писала. Госпожа М каза, че била болна.
— Така е, Кайли не е добре — казва Рейчъл.
— О, така ли? Какво й е?
— Ами някакъв стомашен вирус, мисля, нещо такова.