Взима допълнителни муниции за всичките оръжия и в последния момент грабва и две светлиннозвукови гранати, които присвои и вкара в страната незаконно. Ако се окаже, че се налага да тръгнат на спасителна мисия, какво друго ще му трябва? Взима инструментите за влизане с взлом — комплект шперцове, безоткатен чук, електромагнитно устройство за заглушаване на алармени сигнали, латексови ръкавици и фенерче, както и инструментите за слагане и махане на подслушвателни устройства, които купи за следвоенния си корпоративен период. Натоварва всичко в доджа и се чуди: Какво друго?
Вади пликчето с хероина от жабката. Моментът е идеален отведнъж да спре да взима. Да приключи с цялата работа. Да остави дрогата тук и да тръгне без нея. В момента приоритетите му са други. Никога повече няма да му се отвори такава възможност, да го изгори. Да надвие болката. Да си върне Кайли. Два пътя. Единият е правият и разни такива. Той стои. Колебае се.
Мисли. Поклаща глава, прибира пликчето в джоба на якето си, затваря складовата клетка, изкарва колата от двора и поема към магистралата.
21
Четвъртък, 18:30 ч.
Рейчъл търси информация за семейство Дънлийви, докато очите й се насълзяват и й се завива свят. Вече ги познава по-добре, отколкото се познават те.
Прочете всички блог постове, фейсбук статуси и постове в инстаграм. Всеки туит и ретуит. Знае, че Тоби е започнал да се занимава със стрелба с лък, вдъхновен от някакъв датски скоростен стрелец, когото е гледал в ютюб, а не от ловните занимания на баща си с лък и стрела. Знае, че Амилия Дънлийви е алергична към фъстъци и че затова началното училище, което посещава, е забранило фъстъците.
Прочете всички постове от новия блог за лов с лък и стрела на Майк и всички постове от кулинарния му блог, чак до първия от 2012 година, който е просто рецепта за какаов кейк.
Знае, че Хелън иска да се върне на работа целодневно, но се притеснява, че няма да има енергията да се справи с петокласниците. Купища информация. Някои неща са полезни за Рейчъл, но повечето е плява.
Тя затваря файловете на компютъра си и се заема с бележките, които си е водила. Принтира карта на Бевърли и очерта възможните маршрути от стрелковия клуб до къщата на семейство Дънлийви. Ще трябва да ги изпробва и в реални условия. Приготви си мишена Б и мишена В, но знае, че малкият Тоби Дънлийви е нейният човек.
Мракът навън е пълен. Лодките са прибрани за през нощта.
Навсякъде са разхвърляни дрехи, котешката тоалетна не е почистена, чиниите от закуска стоят на масата неприбрани, цялата къща е заприличала на арт инсталация на Трейси Емин, изобразяваща едно невинно минало, което никога повече няма да се върне.
Рейчъл опипва лявата си гърда. Не я усеща различно, но докторката вероятно е права да се притеснява — може вътре отново да расте нещо злокачествено. Ако не направи нищо, злокачественото образувание ще я убие, ще я заличи от живота.
Взира се през прозореца. Яснотата на слънчевата светлина си е отишла и раздразненото небе е станало тъмносиньо и черно. Дъждът се е усилил. Тя чува нещо, което звучи като пикап, който идва към къщата. Тичешком излиза навън.
Пийт излиза от колата си, тя се затичва към него, той я прегръща и двамата остават така в пороя, без да продумат, петнайсет секунди. Пийт я подпира на връщане към къщата, където двамата сядат край холната маса.
— Разкажи ми всичко от самото начало — казва Пийт.
Рейчъл му разказва всичко, случило се след първото обаждане, включително онова, което тя направи: как плати откупа, как купи телефоните, пистолета, как влезе с взлом в дома на Апънзелър и как се постара да реши точно кого да отвлече. Не му казва за новото притеснение на онколога си — това е само между нея и смъртта.
Пийт слуша, без да проговори. Оставя я да каже всичко.
Опитва се да го осмисли.
Невероятно е.
Той е виждал злото отблизо в Афганистан и Ирак, но не е очаквал нещо толкова клинично дистанцирано и злонамерено в Америка. Никога не си е представял, че може да съществува зла сила от подобен мащаб, която да посегне на семейството му. Това е или някаква престъпна група, или някой от шибаните картели.
— Какво мислиш? — пита Рейчъл, когато свършва с разказа си.
— Мисля, че трябва да отидем в полицията, Рейчъл — казва той разумно.
Тя очаква този отговор. Показва му статията за семейство Уилямс на лаптопа си и докато той чете, му разказва за мъжа пред банката. Хваща го за ръката.