— Не си, ти си…
— Цял живот се провалям. Вложих всичко в Марти. Дори не мога да опазя дъщеря си!
— Спри, Рейч.
— Не притежавам оръжие. Наложи се да си купя. Днес.
— Друг разумен ход.
— Днес за първи път стрелях.
Сега Пийт взима и двете й ръце в своите.
— Повярвай ми, Рейчъл. Справяш се. А сега и аз съм тук, за да ти помогна.
— Знам, че докато беше в морската пехота, си работил като инженер, но някога, по някакъв повод случвало ли се е…?
— Да — казва той.
— Повече от веднъж?
— Да.
Тя кимва и си поема дълбоко дъх.
— Отидох в Ню Хампшър за пушката и другите неща. Една съседка от острова едва не ме видя, но мисля, че успях да се скрия.
— Това също е добре.
— Как може някой изобщо да извърши престъпление в Нова Англия, където всички се познават?
Пийт се усмихва.
— Ще го измислим, Рейч. Какво друго свърши досега?
— Ето ги мишените — казва тя и подава на Пийт списъка с малки уязвими деца, които се вписват в критериите й.
— Трябват ти стабилни родители, да не изглеждат като хора, които ще хукнат към полицията и които са способни да отвлекат дете — казва Пийт.
— Трябва да имат пари и не трябва да имат връзки с полицаи, журналисти или политици. И трябва да имат деца на точната възраст. Без деца с проблеми. Никакви диабетици или подобни.
— Ами ако отвлечем мъжа или жената вместо детето? — пита Пийт.
— Не можем да бъдем сигурни какви са отношенията между съпрузите. Виж ни нас. Имаме общо три развода. Но всички обичат децата си, нали?
— Така е. Е, звучи ми добре. Тоби Дънлийви, той ли е първата ти мишена?
— Да. Преди него бях избрала друго дете, но се оказа, че майка му излиза с полицай.
— Ходила ли си до къщата на семейство Дънлийви?
— Не. Ще отида по-късно тази вечер. Но първо трябва да ми помогнеш с матрака и дъската в къщата на Апънзелър.
— Къде е тя?
— От другата страна на залива. Хайде, ще ти покажа.
Те излизат в дъжда и вървят по пътеката покрай брега.
— Много от големите къщи са празни през зимата — обяснява Рейчъл.
— И си влязла в една от тях сама? — пита Пийт.
— Да. Знаех, че Апънзелър са заминали. Малко се притеснявах заради алармата, но тя не работи.
— Добре си се справила. Няколко пъти съм влизал с взлом и винаги ме е било страх.
— Може да влезем отзад — казва Рейчъл, когато стигат на пътеката до къщата.
— Добър избор, Рейчъл, Харесва ми, че е тухлена — казва Пийт. — Как отключи?
— Не съм отключвала. Разбих механизма с длето.
— Къде се научи да го правиш?
— В Гугъл.
Те влизат в къщата, качват се на първия етаж и взимат един матрак и спално бельо от стаята за гости. Свалят ги в мазето. Рейчъл носи със себе си дъската за прозорчето.
— Ще я закрепим със стария електрически винтоверт на Марти. Мисля, че той ще вдигне по-малко шум от чука — казва Пийт.
Слагат дъската и се опитват да направят мазето колкото може по-уютно с чаршафите и завивките, а и с няколко играчки и настолни игри, които Рейчъл е донесла по-рано. Мисълта, че ако всичко мине по план и не ги убият или арестуват, скоро тук ще има едно уплашено момченце, е смазваща. Рейчъл е вързала тежка верига към една от бетонните колони близо до матрака и от гледката Пийт го побиват тръпки.
Затварят задната врата на къщата и се връщат в дома на Рейчъл.
— А сега какво? — пита Пийт.
— Ще претърсим къщата за микрофони. Противна ми е мисълта, че ме наблюдават през цялото време.
Пийт кимва.
— Аз ще се оправя.
Той вади безжичния детектор от чантата си. В миналото, в аналоговите дни, за откриването на скрити микрофони е бил необходим радиоприемник и купища оборудване, а сега всичко се прави с детектор за петдесет долара. Той обикаля къщата и после се заема с телефона и компютъра.
— Като цяло е чисто — казва най-сетне. — Огледах подробно цялата къща от тавана до земята. Проверих в мазето и дори в таванското помещение над кухнята.
— Като цяло ли каза?
— Да. В къщата няма подслушватели. Но както се опасявах, лаптопът ти е напълно компрометиран.
— Как?
— Вкарали са бот, който, след като се свърже с безжичната мрежа, поема контрол над камерата и излъчва в реално време каквото се вижда на екрана на компютъра ти. Оттам нататък е било лесно да ти научат паролите. Името на бота е от случайно генерирани символи, но не значи нищо. Локацията, където праща данните, също е криптирана.
— Откъде знаеш как се прави всичко това? — пита Рейчъл впечатлена.