Тя става на крака и сякаш изтърсва болката от крайниците си. Болката е слабост, която излиза от тялото, каза й веднъж откаченият й чичо Пийт. Значи сега съм много по-силна — мисли си тя, но не го вярва наистина.
Сграбчва веригата и дърпа силно, и печката отново подскача, и този път се плъзва напред съвсем бавно, докато Кайли продължава да дърпа. Всичко, сеща се тя от часовете по физика, е триене и инерция. Печката е огромна, но пък мокрият под е гладък.
Тежка е, много е тежка, но се движи. Милиметър по милиметър, но се движи. Шумът е противен, пронизително скърцане и дращене, и Кайли се надява да не е достатъчно силно, че да се чуе извън мазето, да не говорим за горните етажи на къщата.
Тя се поти и дърпа две минути, след което спира, напълно изтощена. Сяда на края на матрака и диша тежко. Изведнъж се сеща, че може да я гледат, и се обръща към камерата, но тя няма да й подскаже нищо. Няма светлинка, която да подсказва кога камерата работи. Налага се да приеме, че работи постоянно.
Пропълзява към гаечния ключ под бойлера. Веригата, свързана с лявата й китка, се изопва и когато Кайли се протяга като човек каучук, й остава около метър до него. Пъхва се отново в спалния чувал и започва да пресмята. Може би ще успее да премести печката с още трийсетина сантиметра тази нощ. Може да й потрябва още една цяла нощ, за да стигне до ключа, но тя ще стигне до него.
Обхваща я дива радост. Има план и вече има и начин да го вкара в действие. Този план може да я убие. Но ако не прави нищо, пак може да умре.
23
Петък, 4:20 ч.
Улица "Посейдон" е малко встрани от центъра на Бевърли, близо до брега. Типична улица от предградията из цяла Нова Англия, с дървета по края на тротоара, в квартал от тесни двуетажни къщи от колониалния период, с малки прозорци и стръмни покриви, които малко се бият с по-новите постройки с по-голяма разгърната площ и по-големи прозорци. Номер 14 на "Посейдон", където живее семейство Дънлийви, е от по-новите къщи, триетажна псевдоджорджианска постройка с дъбови греди и фасада в ретро цвят на горчица. В предния двор има прекрасно кленово дърво, пламнало в червено, на което е вързана люлка. В оскъдната светлина на уличната лампа се виждат играчки, футболна топка и ръкавица за бейзбол, разхвърляни по земята.
Рейчъл и Пийт спират по-нагоре по улицата, под сянката на голяма плачеща върба, на която са й останали няколко листа. Не могат да се отърсят от усещането, че каквото и да правят, ще изглеждат подозрителни. За щастие, този е от кварталите, в които хората се преструват, че не виждат други хора, полузаспали в колата си в четири сутринта. Пийт следи активността на семейство Дънлийви в социалните мрежи на лаптопа си.
— Още спят — казва той.
— Майк ще стане след около половин час, после Хелън и накрая децата. Майк понякога хваща влака в шест, който тръгва от гара Юг, друг път взима този от шест и половина — казва Рейчъл.
— Би трябвало да пътува с кола, по това време няма почти никакъв трафик — отбелязва Пийт. — Ей, знаеш ли за какво трябва да внимаваме?
— За какво?
— За джипиес чипове в обувките. Много свръхзагрижени родители слагат джипиес чипове в раниците и обувките на децата си. Така, ако детето изчезне, родителите могат да го намерят за няколко секунди през приложението.
— Това наистина ли го има? — пита ужасена Рейчъл.
— О, да, ако отвлечеш дете с едно от тези нещица, ФБР ще ни цъфне на вратата, преди да се усетим.
— И как ще се оправим?
— Ще сканирам детето, за да проверя дали излъчва джипиес сигнал. После ще изхвърлим айфона и обувките с чиповете и всичко би трябвало да е наред.
— Хелън изглежда като човек, който би се похвалил с подобна система за откриване на деца, но нея е споменала — казва Рейчъл и се изненадва от горчивината, която изпитва от заключението си. Спомня си една мисъл на Тацит — човек винаги мрази онези, на които е причинил злина. Или онези, на които се готви да причини злина — в нейния случай.
— Може да си права — казва Пийт. — Но все пак ще проверим обувките.
Наблюдават къщата, пият кафе и чакат. На улицата няма никакви признаци на живот. Дните на млекарите, разнасящи поръчки, отдавна са отминали. Най-ранобудният кучкар се появява в пет и половина.
Най-ранният знак, че някой в къщата на Дънлийви се е събудил, идва в 6:01, когато Майк ретуитва туит на Том Брейди. После се събужда Хелън и започва да пуска статуси във фейсбук. Харесва няколко статуса на приятели и споделя видеоклип за жените воини, биещи се срещу Ислямска държава в Сирия. Хелън е умерен демократ. Съпругът й като че ли е умерен републиканец. Вълнуват се от световните събития, от екологичните проблеми и от децата си. Безобидни са и при други обстоятелства Рейчъл би могла да си представи, че могат да се сприятелят. Децата също са чудесни. Не са разглезени, не са лигави, направо са чудесни.