— Как изглежда? — пита Рейчъл.
— Идеално. Долу в мазето е съвсем тихо. Има кофа за тоалетна. Сложих няколко книжки с комикси, за да не му е скучно. Има и няколко плюшени животни и игри. Някакви сладки неща.
— Как е времето?
— Ръми. Не е силен дъжд.
— Какво прави семейството в момента? — пита тя.
— Майк е още на работа. Останалите са си у дома. Хелън Дънлийви пише дълъг фейсбук пост за смокинята в задния им двор. А Тоби със сигурност не е алергичен към фъстъци.
— Хубаво. Веднъж, когато пътувах със самолет, имаше една жена с алергия към фъстъци и изпадна в криза само от миризмата на нечий сандвич с фъстъчено масло. Направо кошмар — казва тя и въздъхва тежко. — Благодаря ти, че дойде, Пийт. Ти си истинска опора. Нямаше да се справя с всичко това без теб.
Пийт я поглежда и преглъща. Устата му се отваря и затваря.
Има две неща, които трябва да й каже. Трябва да й каже за хероина и за инцидента в лагера "Бастион". Той не е опора. На него не може да се разчита. Той е неудачник. Щяха да го изправят пред военен съд, но той ги изпревари и си подаде оставката.
— Трябва да ти кажа нещо…
Айфонът на Рейчъл иззвънява. Непознат номер. Тя пуска разговора на високоговорител, за да може и Пийт да слуша.
— Да?
— Има промяна в плана — казва жената, която държи Кайли в плен.
— Какво имаш предвид?
— Искат да платиш още двайсет и пет хиляди долара в сметката на ИнфинитиПроджектс.
— Но ние вече платихме откупа. Ние…
— Има промяна. Понякога променят нещата. Трябва да платиш още двайсет и пет хиляди. Освен това трябва да свършиш втората част от задачата днес. Разбираш ли? Ако не свършиш всичко това днес, ще трябва да убия Кайли.
— Не, моля те! Направих всичко, което поиска. Съдействам ви!
— Знам. Току-що ми писаха. Трябва да правим каквото кажат, Рейчъл. Още двайсет и пет хиляди до полунощ и част втора от задачата. Ако не го направиш, ще убия Кайли. Ако не го направя, ще убият сина ми, затова трябва да го направя.
— Не, това е лудост. Нали работим заедно, нали…?
— Разбра ли какво ти казах, Рейчъл?
— Да, аз…
Линията прекъсва. Още двайсет и пет хиляди днес? Как?
— Идва кола! — казва Пийт, който гледа през прозореца на хола.
— Тук ли идва?
— Тук идва — отвръща Пийт. — Двама души. Мъж и жена. Паркират до пикала ми. Какво кара Марти в момента?
Рейчъл хуква към кухненския прозорец. Колата е бял мерцедес. Мъжът зад волана е Марти и Рейчъл е сигурна, че жената до него е Тами. Рейчъл се срещна с Тами само веднъж, когато Марти дойде да вземе Кайли за уикенда, но помни, че е дългокрака блондинка, подстригана на елегантно каре, а жената до Марти определено е със същата прическа.
— Марти е!
Пийт дотичва пред кухненския прозорец.
— Господи, вярно! Какво прави тук? Мислех, че каза, че е в Джорджия.
Рейчъл простенва.
— Петък вечер е. Дошъл е да вземе Кайли за уикенда.
— Нямаме време за губене. Трябва да се отървем от тях.
— Знам!
Марти й помахва през прозореца. Рейчъл не помръдва, подпряна на плота до мивката, скована от ужас, и гледа как Марти и Тами се качват по стълбите към вратата. Марти отваря кухненската врата, усмихва й се, навежда се и я целува по бузата. Изглежда добре. Много е хубав. Като кинозвезда. Отслабнал е малко, бузите му са поруменели и най-сетне е намерил фризьор, който знае как да подстригва гъстата му чуплива коса. Зелените му очи блещукат, но гъстите вежди се смръщват от тревога, когато я поглежда.
Тя се бори с първичния подтик да се хвърли в прегръдките му, да го прегърне и да заплаче. Подсмърча, взима се в ръце и се усмихва.
— Изглеждаш страхотно — лъже Марти като изпечен измамник.
Зад него се чува леко прокашляне и той отстъпва, за да направи място на Тами.
— Нали помниш Там? — казва.
Тами е висока и руса, със скучни сини очи.
— Рейчъл! — обявява Тами и я прегръща. — Как си?
— Добре съм — отвръща Рейчъл и си поема дълбоко дъх.
Сега, след като шокът от идването им е преминал, тя има само две цели: да ги изкара от къщата си възможно най-бързо и да го направи, без да заподозрат нещо за отсъствието на Кайли.
— Пийт, какво правиш тук? — пита Марти.
Пийт прекосява стаята и прегръща брат си.
— Здрасти, Марти.
— Боже, Пийт, много се радвам да те видя! Леле, какъв си загорял, като маслина. Виж се само. Тами, това е големият ми брат Пийт — представя го Марти.
— Радвам се най-сетне да се видим на живо — казва тя и го целува по бузата.
— Мисля, че за всички е ясно, че аз съм взел и хубостта, и ума в семейството — заявява Марти. — Какви ги вършиш тук, братко?