Рейчъл си представя как в главата на Пийт се въртят зъбни колелца, докато се опитва да измисли нещо.
— Обадих се на Пийт да ми помогне с покрива — казва тя.
— Да, покривът — потвърждава Пийт. — Оправих го.
— Извинявай за това, мило — казва Марти, покрусен. — По телефона прозвуча много разстроена.
— Вече всичко е наред — отвръща Рейчъл и поглежда часовника.
— Е, къде е златното момиче? Да не сме подранили? — пита Марти, видимо облекчен от мисълта, че е успял да избегне грандиозен скандал за течащия покрив. Оглежда се за Кайли.
— Ще я водиш ли някъде? — пита Пийт, който прекалява с опита си да прозвучи безгрижно.
— Ще я водим да прекара малко време с татко си и с лудата си леля, която съм аз — казва Тами.
— Кайли! — провиква се Марти към горния етаж.
— О, за малко да забравя, това е за теб — казва Тами. — Пъхва ръка в торбата, която носи, и подава на Рейчъл бутилка шампанско. — Скоро имаш годишнина.
— Годишнина? — изказва на глас объркването си Рейчъл. — Разведени сме от февруари.
— Не за това. От химиотерапията ти е минала една година. Така каза Марти. Минала е година и ракът не се е върнал.
— А, да, това. Наистина ли мина цяла година? Боже, как лети времето, а? — казва Рейчъл, обхваната от гняв към себе си, задето забрави, че Марти ще идва.
— Една година пълна ремисия. Това е голяма работа — казва Марти. — Трябва да го отпразнуваш. Можеш да си вземеш почивка до края на уикенда. Поглези се. Иди на някой концерт на Макс Рихтер, на който така и не успя да ме завлечеш!
Рейчъл слага бутилката шампанско, натежала от иронията на ситуацията, върху кухненския плот. Учтивостта изисква да им предложи по чаша, но това ще отнеме скъпоценно време. Мислите й се носят вихрено. Как ще обясни отсъствието на Кайли? Не може да каже, че е болна, защото Марти ще поиска да я види.
— Та, хм, Огъста, а? — пита колебливо Пийт, който не иска да започва разговор, а само да спечели малко време за размисъл.
— Защо ти трябваше да го споменаваш? — пита Тами и прави жест сякаш се обесва.
— О, човече, да, в Огъста Нешънъл е направо страхотно и… — започва Марти.
— Къде е Кайли? Багажа ли си приготвя? — чуди се Тами.
Тя стисва ръката на Рейчъл, усмихва й се широко и свежда поглед към пиукащия си телефон.
Днешните младежи са голяма работа — мисли си Рейчъл и си дръпва ръката. — Толкова неща могат да се скрият зад една усмивка.
Наистина всичко…
Хрумва й нещо.
Нещо ужасно.
Нещо демонично.
— Много хубава огърлица имаш — казва тя на Тами. — Аз пък мислех да си купя верижка. Какво мислиш?
Тами вдига поглед от телефона си.
— Какво?
— Мислех си да си купя верижка. Като твоята. Парите нямат значение, нали? Само верижката.
— Ако искаш, ще ти подаря тази, миличка. Купих си я от "Файлин". На разпродажба.
Никакъв проблясък. Веригата нямаше абсолютно нищо общо с нея. Нямаше начин. Подборът се прави почти изцяло на случаен принцип. Това е гениалното. Рейчъл се обръща към бившия си съпруг.
— Виж, Марти, много ме е срам. Обърках нещата. Трябваше да ти се обадя. Кайли я няма.
— Няма ли я?
— Аз съм виновна, задето сте се разкарали чак дотук. Съвсем забравих, че ще идваш. Толкова съм напрегната, че започвам да преподавам след толкова години, с покрива, с лекциите, които трябва да подготвя, че съвсем забравих — казва Рейчъл.
— Къде е Кайли?
— Замина за Ню Йорк.
— Ню Йорк? — пита Марти объркан.
— Да, работи по един училищен проект за Тутанкамон, а в музея "Метрополитън" има някаква смесена изложба и понеже този срок има само добри оценки, я пуснах да отиде.
— В Ню Йорк?
— Да. Качих я на автобуса, а баба й я посрещна в Порт Оторити и я заведе у тях в Бруклин. Ще остане там два дни и ще се натъпче с Египет до пръсване — обяснява Рейчъл.
Марти свъсва вежди.
— Сега е ноември. Майка ти не е ли във Флорида?
— Не, не и тази година. Остана в Ню Йорк по-дълго, защото времето се задържа хубаво.
— И кога се връща Кайли?
— След два дни. Може да отидат да гледат някой мюзикъл. Майка ми май каза, че има билети за "Хамилтън".
— О, трябва да я разпитам после. В кой ден ще ходят? Сега ще й пиша — казва Тами.
— Имаш ли й телефона? — пита Рейчъл, обзета от ужас.
— Разбира се. И се следваме взаимно в инстаграм. Не помня да е споменавала нещо за Ню Йорк там.
— Не, ъъъ…